Библиотека България

Когато започнах да чета "Чаках точно теб" на  Стефана Белковска , нямах никакви очаквания. В началото текстът не ми "заговори", дори намирах някои претрупвания на детайли във фразата, които затрудняваха четенето. Смятах, че ще прочета поредната сладникава лав стори, която не докосва.  Но, страница след страница, в крайна сметка се оказах увлечена от сюжета и приятно изненадана от героите. Образи живи и истински, които вълнуват. Силни характери, чиято съдба те прави съпричастен и неусетно започваш да изживяваш с тях всеки разказан ти миг от една модерна, звучаща много близко и съвременно история. История за любовта, болката и прошката, за израстването, трудностите и славата, за оставането и бягството, пречупена през различните лични легенди на героите в нея. И озвучена с ритъма на душите, с грохота на житейските бури, чиито глас е всъщност дъжда. Дъждът, който можеш да целунеш, когато някой ти липсва. И да продължиш. Удивително е как едно толкова крехко момиче ...

Когато бях студентка имахме предмет „Теория на превода“. Мира Костова, прекрасен преподавател и преводач, ни учеше, че: „ Добрият превод е като жената - ако е верен, не е хубав, ако е хубав не е верен”. Изкуството на превода е най-трудно за постигане и не винаги резултатите са добри, а понякога дори смехотворни. За пример ни се даваше част от полски текст: „….jak mech na śliwkę”, който е бил преведен от преводача буквално: „… като мъх на слива“, а ако е трябвало да се преведе правилно би звучал: „като мъх по праскова.“ Да си преводач не е просто професия. Освен познаването на езика, човек трябва да има и опит, да чете литература на езика, от който превежда,  да познава много от тънкостите на превода. В ситуациите, когато не са налице тези качества се получават много смехотворни ситуации. В  нелепа ситуация попада известната американска авиокомпания, която инсталирала в салоните на своите самолети нови кожени седалки, съобщавайки това на мексиканските си клиен...

Когато четеш един автор, срещайки се с думите му рязко и фронтално и изведнъж си дадеш сметка, че всъщност той няма аналог в познатото ти българско литературно пространство, внезапно ти става ясно, че си се сблъскал с явление. Това ми донесе като усещане новата книга на Николай Владимиров - "Отсъствия". Пишещите и четящите знаем, че думите са трудна материя, особено когато искаш да изразиш ясно себе си и да кажеш истината, така че тя да докосне хората. Когато всичко вече отдавна е казано, ти остава да направиш само едно - да го кажеш по твоя начин така, че да остане незабравимо. Това успява да направи Николай в тази своя книга. Да постигне уникалност, правейки от думите средство да разкажеш живота, такъв какъвто го виждаш и усещаш: *** ако си книга искам да умра  между кориците ти буквално в последния ред за да останеш без думи Думите при него затварят и отварят страниците на живота, убиват и възкресяват, вадят те извън познатата им употреба, за да видиш, че те са...

(Димитър Пенчев – „Ситновъртежи“) Детайлността на света в неговото неспирно въртене и неоспоримото съществуване на всяка негова частица, смисъл сама по себе си – това е центърът, около който Димитър Пенчев завихря своите „Ситновъртежи“. И всъщност създава още един детайл от този свят, детайл, в който да влезеш, опростен до съвършенството на атом („христос бе атом“) , в чието вечно движение да откриеш себе си. Книга като мъничко бижу, пасващо идеално на концепцията за детайлност на стила хайку – това беше първоначалното ми усещане. После открих българската следа в заглавието, онази хубава думичка „ситно“, придаваща наше си звучене, ново лице, нов нюанс на една хилядолетна поетична традиция. А прочетеното ме завъртя в шеметен танц на мисъл, нареждаща пъзела на света от мигове и фрагменти. Рядко съм се сблъсквала с поетичната форма хайку, не твърдя, че я познавам добре, но съм сигурна, че я усещам и разбирам. Съзерцанието като търсен ефект от подредените в строгата симетрия ...

Днес бихме искали да споделим с вас една от нашите надежди – тази, че българското слово ще се съхрани и извън пределите на родното. Тя се нарича  Надежда Тошков а  и пише прекрасна поезия.  Надежда   е родена на 01.08.1974г. във Велинград. След завършване на средно образование в СОУ „Васил Левски“ в родния си град, продължава с институтско полувисше в колеж за „Външна търговия и международен маркетинг“ към УНСС ,  с квалификация  „ Икономист ” . По-късно заминава за Италия, където понастоящем живее и работи.  Но не губи любовта към българския език и не спира да създава красиви и разпознаваеми текстове. През 2015 е номинирана като автор на поезия в  Националния конкурс „Магията любов“ , провеждащ се   в град Казанлък. Нейни публикации можете да прочетете в  проектът „ Manu Propria ”,  Алманах "Нова българска литература” ,  Поезия 2016 – Фондация  „ Буквите ”, Алманах "Нова българска литература” ,  Поез...

Знаете ли коя книга е публикувана под различни имена в различни страни, формирано въз основа на валутните курсове на валутите? През 2000 г. бе публикуван романът на Фредерик Бегбедер "99 франка", препоръчан за продажба във Франция на тази цена. Същият принцип е причината, да се публикува в други страни под друго име, спрямо обменния курс: "39.90 марки" в Германия ", £ 9.99" в Обединеното кралство ", 999 йени" в Япония, и т.н. През 2002 г. книгата е преиздадена във връзка с въвеждането на еврото и е наречена "14.99 евро". След известно време на върха на популярността, книгата е прекръстена и намалена до съответната цена от "6 евро". Къде и кога се е продавала концептуалната книга, състояща се само от празни страници? Когато запитали кои 5 книги ще вземете на необитаем остров, Бърнард Шоу отговорил, че ще вземе 5 книги с чисти страници. Имено тази концепция през 1974 г. влага и американското издателство "Har...

В сряда беше 13, а днес е петък и тъй като не ми се чака следващото съвпадение, реших да споделя няколко интересни факта за Петък 13. Много суеверни хора в различни части на света се страхуват от петък 13-и. Някои се опитват да не планират нищо в този фатален ден,  други анулират важни срещи, а някои дори не напускат къщите си!    Числото 13 притеснява милиони хора по целия свят. Много болници нямат такава стая, някои летища нямат тринадесети терминал, да не говорим за полети номер 13, а в небостъргачите четиринадесетият етаж идва непосредствено след дванадесетият.   Счита се, че суеверният страх от "петък 13" произхожда от деня на едновременното задържане на всички рицари от ордена на рицарите Тамплиери, устроен от френския крал Филип IV Красивият в петък на 13 октомври 1307 г. Оттук идва и легендата за проклятието на Тамплиерите.   Суеверие към "фаталния" номер "13" се наблюдава и в Европа. Например в известното "виенско колело" на ...

Срещнах се със Стелла Илиева, за да си поговорим възможно най-неформално за действителността, в която живеем, за тревогите, които тя създава у нас и за начините, по които успяваме да се адаптираме, без да губим същността си или да правим компромиси със себе си. Със Стелла Илиева разговаря Симеон Аспарухов, вижте какво разказа тя пред него: БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ЗАЩО СТЕЛЛА? СТЕЛЛА ИЛИЕВА:  Защото е красиво, дръзко, предизвикателно. Защото като Стелла имам свой собствен почерк и разпознаваемо присъствие. Цветна съм, нетрадиционна съм, магнетична съм. БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ИЗБЯГА ЛИ ИКОНОМИКАТА ОТ ЖИВОТА ТИ? СТЕЛЛА ИЛИЕВА:  Аз съм икономист по образование, но творец по душа. Бих се разделила с икономиката веднага  (и тук съм много добра, дори да звучи невероятно ), но на този етап работата ми е основен източник на средства. Колкото и да не ми се иска, животът е материален. Признавам ви емоционално, икономиката отдавна не е част от мен. БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: П...

Новозагорската  художествена галерия Руси Карабиберов  отваря врати за творци и посетители през 2002 година. Тя носи името на новозагорския художник Руси Карабиберов. През 1953 година той полага началото на Художествена сбирка, включваща произведения на майстори на българското изобразително изкуство, между които – Никола Михайлов,  Вера Недкова, Цанко Лавренов, Преслав Кършовки, Никола Николов и други, която днес е в основата на художественият фонд на галерията. Всяка година  гостуват с колективни или персонални изложби различни творци от страната и чужбина, представят се различните направления в съвременното изобразително изкуство, а също и колекции с избрани творби от Художествените галерии в страната. Галерията разполага със зала за постоянна експозиция, зала за гостуващи изложби, камерна зала. Паралелно с изложбите се организират концерти, литературни четения, представяне на книги.  Студио за изобразителни изкуства Дъга  е детска формация към гале...

„С писането се освобождавам от шума в ушите и надеждата за по-добър живот.“ Ивона Иванова е родена през 1992 година в град Плевен. Израснала е във Видин, където завършва ГПЧЕ "Йордан Радичков". През 2017 година завършва Медицина в СУ "Св. Климент Охридски" и оттогава е практикуващ лекар. От юни, същата година, е редактор на електронно списание „Нова асоциална поезия“. „Обичам затворени пространства, психиатри и литий, режа гумите на настоящето, крада налудности, функционирам с хипотония и ме няма там, където ме има.“ миришеш на съдбата ми не мога да те дишам *** Антиутопия времето не съществува градът е пълен с откачалки незатварящи очите си никога има огледала навсякъде всички са безкрайно тъжни мразят автобуси палят си косите и не се целуват с език *** тежестта на миглите ми стъпва на пръсти по таваните ти за да на усетиш как си на крачки от мен а всъщност на хиляди години разстояние ако продължавам така ще хвана рак на настоящето всички се о...

Слънцето бе навело очи към земята. Спускаше се да стъпи на хоризонта, да седне и да си почине подир дългия път по небето. Накрая щеше да метне алена завивка на рамо и да се изгуби в сън. В погледа му се просна гората. Беше звънтяща и пълна с живот. Много пъти замръкваше и осъмваше в пазвите й. Сливаше се с дъха й, с гласовете, с крясъците и плачовете й. Удивен от всепоглъщащата любов на птиците. Тука изпърхваше неговата птица, неговата изгора. Чуваше отдалеч маха на крилете й. Виждаше как загребват простора на гората, а синевата и светлината полепва по тях. Отгръщаше ръце. Втурваше се да се потопи в багрите на подвижния пейзаж, да забрави, че живее на тоя свят, да изчезне в прегръдките… Спусна се през дърветата. Залезът тичаше подир него. Посипваше стъпките му с бакърените отблясъци на опадалите листа. Влизаше все по-дълбоко в бежовата тишина на жълъди и в небесните езерца на теменуги. Накрая залезът се умори, изостана, грохна… Едва докосваше Хайдутина с ръце и лягаше в тревите...