Пропускане към основното съдържание

Новозагорска художествена галерия Руси Карабиберов


Новозагорската художествена галерия Руси Карабиберов отваря врати за творци и посетители през 2002 година. Тя носи името на новозагорския художник Руси Карабиберов. През 1953 година той полага началото на Художествена сбирка, включваща произведения на майстори на българското изобразително изкуство, между които – Никола Михайлов,  Вера Недкова, Цанко Лавренов, Преслав Кършовки, Никола Николов и други, която днес е в основата на художественият фонд на галерията. Всяка година  гостуват с колективни или персонални изложби различни творци от страната и чужбина, представят се различните направления в съвременното изобразително изкуство, а също и колекции с избрани творби от Художествените галерии в страната. Галерията разполага със зала за постоянна експозиция, зала за гостуващи изложби, камерна зала. Паралелно с изложбите се организират концерти, литературни четения, представяне на книги. Студио за изобразителни изкуства Дъга е детска формация към галерията, където младите таланти на Нова Загора практически изучават различните техники и материали за работа в изобразителното изкуство, отблизо и в оригинал се запознават и общуват с художествени произведения.
В Нова Загора са родени Руси Карабиберов, Петрана Клисурова, Никола Николов, Митьо Димитров, Злати Златев, Станимир Желев, Коста Данев, Илиян Лалев, Марин Подмолов, Иван Кънев, Йовчо Савов и други автори, които имат свой авторски почерк в съвременното ни  изобразително изкуство.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ПЪРВА  ЧАСТ Жени  писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия  път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/. Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има с...