Пропускане към основното съдържание

Новозагорска художествена галерия Руси Карабиберов


Новозагорската художествена галерия Руси Карабиберов отваря врати за творци и посетители през 2002 година. Тя носи името на новозагорския художник Руси Карабиберов. През 1953 година той полага началото на Художествена сбирка, включваща произведения на майстори на българското изобразително изкуство, между които – Никола Михайлов,  Вера Недкова, Цанко Лавренов, Преслав Кършовки, Никола Николов и други, която днес е в основата на художественият фонд на галерията. Всяка година  гостуват с колективни или персонални изложби различни творци от страната и чужбина, представят се различните направления в съвременното изобразително изкуство, а също и колекции с избрани творби от Художествените галерии в страната. Галерията разполага със зала за постоянна експозиция, зала за гостуващи изложби, камерна зала. Паралелно с изложбите се организират концерти, литературни четения, представяне на книги. Студио за изобразителни изкуства Дъга е детска формация към галерията, където младите таланти на Нова Загора практически изучават различните техники и материали за работа в изобразителното изкуство, отблизо и в оригинал се запознават и общуват с художествени произведения.
В Нова Загора са родени Руси Карабиберов, Петрана Клисурова, Никола Николов, Митьо Димитров, Злати Златев, Станимир Желев, Коста Данев, Илиян Лалев, Марин Подмолов, Иван Кънев, Йовчо Савов и други автори, които имат свой авторски почерк в съвременното ни  изобразително изкуство.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...