Когато започнах да чета "Чаках точно теб" на Стефана Белковска, нямах никакви очаквания. В началото текстът не ми "заговори", дори намирах някои претрупвания на детайли във фразата, които затрудняваха четенето. Смятах, че ще прочета поредната сладникава лав стори, която не докосва.
Но, страница след страница, в крайна сметка се оказах увлечена от сюжета и приятно изненадана от героите. Образи живи и истински, които вълнуват. Силни характери, чиято съдба те прави съпричастен и неусетно започваш да изживяваш с тях всеки разказан ти миг от една модерна, звучаща много близко и съвременно история. История за любовта, болката и прошката, за израстването, трудностите и славата, за оставането и бягството, пречупена през различните лични легенди на героите в нея. И озвучена с ритъма на душите, с грохота на житейските бури, чиито глас е всъщност дъжда. Дъждът, който можеш да целунеш, когато някой ти липсва. И да продължиш.
Удивително е как едно толкова крехко момиче като Стефана е успяло успешно да изнесе на плещите си цял един роман, който освен всичко друго, изисква и продължение, в появата на което не се съмнявам. Прекрасна работа и на издателството, книгата е едно "малко" бижу.
Не мога да не отбележа, че прекрасно впечатление ми направиха разчупеността на наратива, разнообразието на сюжетните линии и честата смяна на повествователя. Книгата те държи в напрежение и изисква да продължиш с още една страница и още една, и още... Неусетно влизаш в нечий личен свят, после излизаш, потъваш в друг и съпреживяваш.
А може би това е и скритото послание на този текст - как да се научим да разбираме другия, как да се научим да обичаме без да бягаме. От другия или от себе си.
Препоръчвам романа на всеки и благодаря, Стефана, за удоволствието да го прочета!
Но, страница след страница, в крайна сметка се оказах увлечена от сюжета и приятно изненадана от героите. Образи живи и истински, които вълнуват. Силни характери, чиято съдба те прави съпричастен и неусетно започваш да изживяваш с тях всеки разказан ти миг от една модерна, звучаща много близко и съвременно история. История за любовта, болката и прошката, за израстването, трудностите и славата, за оставането и бягството, пречупена през различните лични легенди на героите в нея. И озвучена с ритъма на душите, с грохота на житейските бури, чиито глас е всъщност дъжда. Дъждът, който можеш да целунеш, когато някой ти липсва. И да продължиш.
Удивително е как едно толкова крехко момиче като Стефана е успяло успешно да изнесе на плещите си цял един роман, който освен всичко друго, изисква и продължение, в появата на което не се съмнявам. Прекрасна работа и на издателството, книгата е едно "малко" бижу.
Не мога да не отбележа, че прекрасно впечатление ми направиха разчупеността на наратива, разнообразието на сюжетните линии и честата смяна на повествователя. Книгата те държи в напрежение и изисква да продължиш с още една страница и още една, и още... Неусетно влизаш в нечий личен свят, после излизаш, потъваш в друг и съпреживяваш.
А може би това е и скритото послание на този текст - как да се научим да разбираме другия, как да се научим да обичаме без да бягаме. От другия или от себе си.
Препоръчвам романа на всеки и благодаря, Стефана, за удоволствието да го прочета!
Ива Спиридонова
Коментари
Публикуване на коментар