Пропускане към основното съдържание

ИЗПЪРХА НЕГОВАТА ПТИЦА / Драгни Драгнев


Слънцето бе навело очи към земята. Спускаше се да стъпи на хоризонта, да седне и да си почине подир дългия път по небето. Накрая щеше да метне алена завивка на рамо и да се изгуби в сън.
В погледа му се просна гората. Беше звънтяща и пълна с живот. Много пъти замръкваше и осъмваше в пазвите й. Сливаше се с дъха й, с гласовете, с крясъците и плачовете й. Удивен от всепоглъщащата любов на птиците.

Тука изпърхваше неговата птица, неговата изгора. Чуваше отдалеч маха на крилете й. Виждаше как загребват простора на гората, а синевата и светлината полепва по тях. Отгръщаше ръце. Втурваше се да се потопи в багрите на подвижния пейзаж, да забрави, че живее на тоя свят, да изчезне в прегръдките…

Спусна се през дърветата. Залезът тичаше подир него. Посипваше стъпките му с бакърените отблясъци на опадалите листа. Влизаше все по-дълбоко в бежовата тишина на жълъди и в небесните езерца на теменуги. Накрая залезът се умори, изостана, грохна… Едва докосваше Хайдутина с ръце и лягаше в тревите.

Тогава изпърха неговата птица.

Спуснаха се в дълбокия кладенец на устните си. Гората онемя над тях, притвори очи смутена. После ги покри с черга от мрак и звезди. Чуваше шепота, тласъка, тътена на кръвта им. Мъчеше се да заспи гората, не можеше. Усещаше ги врязани в люлката на душата си. Радваше се смълчана над топлите зрънца на телата им. Докосваше ги и тръпки я полазваха. Те пиеха и отнемаха дъха си бавно и ненаситно. Пламваха и замираха. Притихваха накъсо. Изнемогваха в страстта си. Звездите слизаха от клоните, търкулваха се в тревите. Минаваха по челата, по устните и раменете на двамата, полепваха по тях и ги обгръщаха в сияние…
… Денят нагазваше в гората и чуваше тръпнещия порив на зазорили криле. Просветваха върховете на дърветата. Попиваха и ронеха първите капки на изгрева. Пъплеше синьосинкава мъгла. Витаеха необясними, недоузрели багри и цветове. Сливаха се и се отблъскваха, преплетени в игра. Полъхът ги изтръгваше от опиянението и отново ги тласкаше в играта, преди да я преобърнат стрелите на слънцето… Той я носеше и люлееше на ръце. Тя бе полугола, изваяна и искряща. Дългите й коси плуваха в синкавата мъглица. Потрепваха златните ябълки на гърдите ѝ.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...