Пропускане към основното съдържание

Малки хапки изгубени в превода / Олеся Николова


Когато бях студентка имахме предмет „Теория на превода“.
Мира Костова, прекрасен преподавател и преводач, ни учеше, че: „Добрият превод е като жената - ако е верен, не е хубав, ако е хубав не е верен”.
Изкуството на превода е най-трудно за постигане и не винаги резултатите са добри, а понякога дори смехотворни.
За пример ни се даваше част от полски текст: „….jak mech na śliwkę”, който е бил преведен от преводача буквално: „… като мъх на слива“, а ако е трябвало да се преведе правилно би звучал: „като мъх по праскова.“
Да си преводач не е просто професия. Освен познаването на езика, човек трябва да има и опит, да чете литература на езика, от който превежда,  да познава много от тънкостите на превода.
В ситуациите, когато не са налице тези качества се получават много смехотворни ситуации.
В  нелепа ситуация попада известната американска авиокомпания, която инсталирала в салоните на своите самолети нови кожени седалки, съобщавайки това на мексиканските си клиенти с лозунга "Fly in Leather!". Преведен на испански език, лозунгът звучал като "Летете голи!".
Сложност в превода е изпитала и компанията Coca-Cola по време на промоция в Китай. Работата се състояла в това, че на китайски Coca-Cola означава "Ухапване от попова лъжичка"! Ето защо името на компанията в Китай звучи като "Koku Kohle", което на китайски означава "Щастие в устата".
Компанията за бира Coors за реклама на своите продукти в САЩ използва лозунга "Turn It Loose!". Но в Латинска Америка, когато буквално се преведе на испански език, този израз означава "Страдайте от разстройство!"
Автомобилна компания " General Motors " не успява да пусне новите си модели автомобилни марки «Chevrolet Nova» в Латинска Америка. Оказва се, че името на колата "Nova" на испански означава "не може да се движи".
Най-често превежданата книга в света е Библията: Старият и Новият Завет са преведени на повече от 500 езика. Втора в класацията е Всеобщата декларация на ООН за правата на човека (400 езика). "Пинокио" и "Малкият принц" се превеждат на повече от 250 езика, а "Хари Потър" - почти 70.
Езиците, на които най-често се превеждат книги, са английски, френски, немски, италиански и руски език. А най-лесно, според експертите, е да се превежда от испански.
В оригиналната версия на романа "Война и мир" на руски език има около 460 000 думи, докато в английския превод те са около 100 000.
ЮНЕСКО поддържа онлайн база данни на всички книги, преведени някога. Тя се нарича Index Translationum. Според статистиката, най-популярните автори са Агата Кристи (7233 преведени), Жул Верн (4751 преведени) и Уилям Шекспир (4293 преведени).
Има над 330 000 професионални преводачи в света. Това е приблизително 0.0045% от световното население.
Специалистът може да преведе около 250 думи на час. Преводачът на пълен работен ден може да превежда до 520 000 думи годишно.
Една от най-големите и трудни за четене е думата "mamihlapinatapai" от ягански език (използван в Чили). Грубо преведена означава "да се гледаме един с друг с надеждата, че един от двамата ще предложи да направи това, което двете страни искат, без да искат да го направят".
В периода между 2000 и 2010 г. 75% от книгите са преведени на френски или немски език и само 5% на китайски.
Почти всички чужди езици имат своя Брайлова азбука. На нея се превеждат дори и книги по математика, компютърни науки и музика.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ПЪРВА  ЧАСТ Жени  писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия  път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/. Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има с...