ПРИСЪСТВИЕТО НА ЧОВЕКА БЕЗ КОМПРОМИС В "ОТСЪСТВИЯ" НА НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ

Когато четеш един автор, срещайки се с думите му рязко и фронтално и изведнъж си дадеш сметка, че всъщност той няма аналог в познатото ти българско литературно пространство, внезапно ти става ясно, че си се сблъскал с явление. Това ми донесе като усещане новата книга на Николай Владимиров - "Отсъствия".

Пишещите и четящите знаем, че думите са трудна материя, особено когато искаш да изразиш ясно себе си и да кажеш истината, така че тя да докосне хората. Когато всичко вече отдавна е казано, ти остава да направиш само едно - да го кажеш по твоя начин така, че да остане незабравимо. Това успява да направи Николай в тази своя книга. Да постигне уникалност, правейки от думите средство да разкажеш живота, такъв какъвто го виждаш и усещаш:

***
ако си книга
искам да умра 
между кориците ти
буквално в последния ред
за да останеш без думи

Думите при него затварят и отварят страниците на живота, убиват и възкресяват, вадят те извън познатата им употреба, за да видиш, че те самите могат да дишат и да се превръщат понякога в единствено възможния живот отвъд тривиалната реалност, в едно пространство на срещането, което може да изпълни дори отсъствието:

***
твоят страх е смъртта 
моят страх е живота
по средата умираме
заедно

Уникалността при Николай Владимиров всъщност идва от характерното за него отделяне от живота, без излишна емоционалност, от погледа отгоре, където са само думите в най- чист вид. Благодарение на което се казват истини, далеч извън обхвата на обикновеното човешко мислене:

***
смъртта е 
да не умреш
от любов

Концептуално книгата е вечното пътешествие към другия, от началото - липса, през заедността и отново към отсъствието. Кръговрат, облечен в думи и напомнящ ни що е безкрайност:

*** 
всяка любов има край 
само нашата няма 
начало

Отсъствие, чиято единствена дреха могат да са думите, разказали тялото и душата на онзи, който го няма. И смелост да обичаш до край и отвъд познатата ни смърт:

хепи енд

този който
обича до края
е винаги 
сам

Не отсъствието, а любовта е основна тема в книгата, но и място, където авторът събира смисъла на всичките си думи. Отсъствието се запълва с любов, в името на която жертваш себе си. За да си жив и да обичаш:

***
само две отсъствия ми стигат 
за да съм сигурен че те
обичам

да се откажа от всички 
заради теб
и да те пусна
за да не трябва 
да се отказваш
от всички

Силата и ценността на тази книга не са в отсъствието, а в категоричното присъствие на таланта в нея. Безкомпромисно, ярко, силно. 
Думите на Николай Владимиров са начин, по който отсъствието се превръща в любов. А щом има любов, дори самотата и смъртта са приемлива цена. 
Защото човекът е и присъства само и единствено в любовта.

Ива Спиридонова