Пропускане към основното съдържание

Ивона Иванова / Поезия


„С писането се освобождавам от шума в ушите и надеждата за по-добър живот.“
Ивона Иванова е родена през 1992 година в град Плевен. Израснала е във Видин, където завършва ГПЧЕ "Йордан Радичков". През 2017 година завършва Медицина в СУ "Св. Климент Охридски" и оттогава е практикуващ лекар. От юни, същата година, е редактор на електронно списание „Нова асоциална поезия“.
„Обичам затворени пространства, психиатри и литий, режа гумите на настоящето, крада налудности, функционирам с хипотония и ме няма там, където ме има.“

миришеш на съдбата ми
не мога да те дишам
***

Антиутопия
времето не съществува
градът е пълен с откачалки
незатварящи очите си никога
има огледала навсякъде
всички са безкрайно тъжни
мразят автобуси
палят си косите
и не се целуват с език

***
тежестта на миглите ми
стъпва на пръсти
по таваните ти
за да на усетиш
как си на крачки от мен
а всъщност
на хиляди години разстояние
ако продължавам така
ще хвана рак на настоящето
всички се опитваме
да бъдем нещо повече
за някой друг
по-добре е да живееш сам с куче


***
крия се като депресия
с писането се освобождавам
от шума в ушите
и надеждата за по-добър живот

 
***
да бъдеш влюбен
е все едно да имаш гроб
а да си още жив
 


младост
висят бедрата ми от масата
проклятия са всичките съзвездия
и вдишвам смърт от твоята усмивка


 

wasted sunsets
зашивам дупките в сърцето
и стискам палци да се върнеш


 
***
не познавам още
онази част от теб
която не харесвам
приятно ми е
аз съм


Exit
в един налудничаво топъл ден
разбрах в какво сме замесени
разкъсваш се отвътре
от гадните парчета карантия
правиш стихове
не ти помага
не се приближаваш към нищо
възвишено
и никой не предлага да останеш
само те изпращат
на вратата пише изход
къде е входа
къде е входа питам
искам да вляза

 
***
всички знаят 
за котката на Шрьодингер
започни да пишеш
за кучето на Павлов


***
сърцето ми е като кофти работа
всички нормални напускат

 

искам да напиша
нещо яко
но най-яките неща отдавна са написани
най-често от самоубийци


***
адът е да се запознаеш
с родителите 
на самотата си
и те да те харесат за снаха

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Малки хапки океан от Бен Янг – Олеся Николова

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...

Кои сме ние?

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...