Пропускане към основното съдържание

Ивона Иванова / Поезия


„С писането се освобождавам от шума в ушите и надеждата за по-добър живот.“
Ивона Иванова е родена през 1992 година в град Плевен. Израснала е във Видин, където завършва ГПЧЕ "Йордан Радичков". През 2017 година завършва Медицина в СУ "Св. Климент Охридски" и оттогава е практикуващ лекар. От юни, същата година, е редактор на електронно списание „Нова асоциална поезия“.
„Обичам затворени пространства, психиатри и литий, режа гумите на настоящето, крада налудности, функционирам с хипотония и ме няма там, където ме има.“

миришеш на съдбата ми
не мога да те дишам
***

Антиутопия
времето не съществува
градът е пълен с откачалки
незатварящи очите си никога
има огледала навсякъде
всички са безкрайно тъжни
мразят автобуси
палят си косите
и не се целуват с език

***
тежестта на миглите ми
стъпва на пръсти
по таваните ти
за да на усетиш
как си на крачки от мен
а всъщност
на хиляди години разстояние
ако продължавам така
ще хвана рак на настоящето
всички се опитваме
да бъдем нещо повече
за някой друг
по-добре е да живееш сам с куче


***
крия се като депресия
с писането се освобождавам
от шума в ушите
и надеждата за по-добър живот

 
***
да бъдеш влюбен
е все едно да имаш гроб
а да си още жив
 


младост
висят бедрата ми от масата
проклятия са всичките съзвездия
и вдишвам смърт от твоята усмивка


 

wasted sunsets
зашивам дупките в сърцето
и стискам палци да се върнеш


 
***
не познавам още
онази част от теб
която не харесвам
приятно ми е
аз съм


Exit
в един налудничаво топъл ден
разбрах в какво сме замесени
разкъсваш се отвътре
от гадните парчета карантия
правиш стихове
не ти помага
не се приближаваш към нищо
възвишено
и никой не предлага да останеш
само те изпращат
на вратата пише изход
къде е входа
къде е входа питам
искам да вляза

 
***
всички знаят 
за котката на Шрьодингер
започни да пишеш
за кучето на Павлов


***
сърцето ми е като кофти работа
всички нормални напускат

 

искам да напиша
нещо яко
но най-яките неща отдавна са написани
най-често от самоубийци


***
адът е да се запознаеш
с родителите 
на самотата си
и те да те харесат за снаха

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...
Публикуване на коментар
Прочетете още

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...
Публикуване на коментар
Прочетете още