Срещнах се със Стелла Илиева, за да си поговорим възможно най-неформално за действителността, в която живеем, за тревогите, които тя създава у нас и за начините, по които успяваме да се адаптираме, без да губим същността си или да правим компромиси със себе си.
Със Стелла Илиева разговаря Симеон Аспарухов, вижте какво разказа тя пред него:
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ЗАЩО СТЕЛЛА?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Защото е красиво, дръзко, предизвикателно. Защото като Стелла имам свой собствен почерк и разпознаваемо присъствие. Цветна съм, нетрадиционна съм, магнетична съм.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ИЗБЯГА ЛИ ИКОНОМИКАТА ОТ ЖИВОТА ТИ?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Аз съм икономист по образование, но творец по душа. Бих се разделила с икономиката веднага (и тук съм много добра, дори да звучи невероятно), но на този етап работата ми е основен източник на средства. Колкото и да не ми се иска, животът е материален. Признавам ви емоционално, икономиката отдавна не е част от мен.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ПИШЕШ КАКТО ЖИВЕЕШ ИЛИ ПИШЕШ ЗА ЖИВОТ, КОИТО ИСКАШ ДА ЖИВЕЕШ?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Не смятам, че най-интересното, което мога да поднеса на читателите си, е написаното, взето от начина, по който живея. Той е същият, както при всички хора, с грижи, безпокойство, битови ангажименти. В него няма нищо чак толкова интересно и необичайно. Жената, която пише и тази, която работи в офиса, не се познават. Да си призная, животът в ежедневието и моя обществен живот са две абсолютно различни неща. Пиша за живота, както си го представям, защото в мислите всичко е по-красиво.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ИЗГРЕВИ ИЛИ ЗАЛЕЗИ?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Категорично изгреви. Изгревът носи усещане за начало, за раждане, за тържество на светлината, за очакване, за предстоящи 86 400 секунди до следващия нов ден, за живот, който тупти с всяко дихание.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: МОРЕТО?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Голяма моя страст. Не мога да му се наситя. Дори си мисля, че бих могла да живея там. Не знам дали някога ще се случи. Магнетизмът на морето ме привлича с неудържима сила. Мога да се наслаждавам на всеки изгрев, да гледам водата, поръсена със слънце, да дишам въздуха, наситен с аромата на морска сол, да слушам крясъците на чайки до безкрай.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ВДЪХНОВЕНИЕТО?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Понякога го има, понякога - не. Хубаво е, че съвсем дребни неща и случки могат да ме вдъхновят. В последно време особено ентусиазиращо е всичко, което се случва около моята нова инициатива „Да свалим Фб маските“. Идеята е да напуснем интернет, да изключим чат, скайп, месинджър, да се срещаме и да общуваме лице в лице. Фокус на събитията са теми от сфера "Култура" и представяне на талантливи творци в различни области. Изключително зареждащо е да търся и намирам таланти, които работят с усърдие и желание. Докосването до светли души е невероятно. Вдъхновяващо е!
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ДЕЦАТА?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Космос. Вселена. Най-изящното творение на Създателя. Малко е да кажа, че обожавам децата. За една детска усмивка, за искриците радост в детските очи, бих дала света. Много обичам аромата на бебе. Радвам се и на непознати дечица. Докато моят син и племенниците ми бяха малки, бяха подложени на системен тормоз от гушкане, мачкане, стискане. Най-малкият от тях все още позволява да го целувам. Какво ти целуване? Просто го обезобразявам от целувки. Ще използвам възможността отново да се обърна към моя син, казвайки му: - Благодаря ти, че съм твоя майка!
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ЛИТЕРАТУРАТА?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: От позицията на читател - удоволствие. От позицията на писател - предизвикателство.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ЗА КАКВО НЕ ТИ ОСТАВА ВРЕМЕ ДА ПИШЕШ?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Знам ли? Нямам предварително зададени теми. Пиша, когато искам и каквото е родил моментът. Всъщност, имам идея за роман, който отлежава в главата ми вече няколко години, може би е време да отделя време и да дам възможност на героите си да заживеят своя собствен живот. Знам имената им, знам кой от тях в каква посока ще се развие по етажите от невинността към греховността и обратно, знам кои образи ще изсветлеят и кои ще загубят човешкото в себе си. Романът има заглавие. Признавам, че първото, което се роди, е заглавието. Ето и отговора на въпроса. На този етап не ми остава време за романа в главата ми, защото трябва да се фокусирам върху завършения ръкопис и да се погрижа да стигне до читателите.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: НОВАТА КНИГА?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Ръкописът е готов. Работих по него в Майсторски клас на Академия за Творческо писане с ментор Ангел Игов. Първо, отново искам да споделя, че работата с такъв авторитет, е истинско удоволствие. Курсът за творческо писане е най-доброто, което ми се е случвало по пътя на изучаване тънкостите в занаята. Разбира се, не трябва да пропускам и благотворното влияние на Емануил Видински, защото писането ми преди неговата намеса беше безобразно пищно.
Относно книгата ще споделя малко, наистина малко. Произведението е роман. Действието се развива в наши дни, основно в София. Е, хайде, за малко отскачаме и до морето. Читателите ще разпознаят улиците и други локации в столицата. Героите са живи, плътни, свободно дишащи млади хора. Има една основна сюжетна линия, която не бърза към финала. Идеята е да се чете внимателно, защото на пръв поглед дребните детайли впоследствие са с голямо значение. Романът е разделен на три части, неразривно свързани една с друга. И последно ще кажа, че разказвам съвременната приказка за Пепеляшка.
Освен от Ангел Игов, ръкописът е четен от няколко приятелки, за да чуя и читателски мнения. Все още не съм потърсила контакт с издателство и това е последното, което предстои, но не бързам. Всичко ще се случи в точния момент, нито по-рано, нито по-късно.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ЗАЩО КАУЗИ?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Защото имат смисъл, цел, прокарват път, дават съдържание на усилията. Едната кауза е популяризиране имена на съвременни български автори чрез дарение на книги за български общности в чужбина. Към момента над 100 дарени книги са на разположение за четене в български училища, извън граница. Втората кауза е опит да се спасим от хватката на мрежата, която създава фалшиво усещане за близост с много хора и безпощадно заличава човешката ни същност.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: МАТЕРИАЛНОТО ИЛИ ДУХОВНОТО?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Духовното, разбира се. За мен материалното е начин на съществуване. Ако трябва да кажа конкретно за себе си, не бих се определила като богата. Не си позволявам разточителства. Може би отстрани изглежда, че живея в разкош, илюзия родена от визията ми по време на събития, когато съм сияеща, а това е въпрос на стил и излъчване, което не се купува с пари.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: КАКВО Е БЪЛГАРИЯ?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: 111 хил.кв.км красива природа, 13 вековна история, гостоприемен народ, християнски традиции, наша азбука, ароматна пролет, морско лято, моето детство, мястото, на което станах майка.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: КАК СЕ СКРИВАШ ОТ ТРЕВОГИТЕ?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Не знам как се скривам. Едва ли бих могла. Вярвам, че с годините се научих да се тревожа по-малко за несъществени неща, да отсявам важното от маловажното, да надскачам дребните битови и ежедневни случки. Може би в голяма степен успявам или така си мисля.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: КАКЪВ Е ЧОВЕКЪТ НА 21 ВЕК?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Особено плашеща е тенденцията, че днес всичко извратено е модерно. Актуално е да крещиш на света, че си различен (във всякакъв аспект). Модерно е жената да прави кариера, да е майка, съпруга, домакиня, да се доказва на мъжа, че е повече мъж от него. Абсурдно е. Изправяме се срещу природата. Истината е, че не можем да я победим. Иначе човекът на днешния век е динамичен, готов да се развива, да пътува, да опознава света и да се забавлява.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ЗА КАКВО МЕЧТАЕШ?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: За толкова много неща. Наистина много. Едно от тях е къща на село. Малка и уютна селска къща. Тишина, спокойствие, място, където времето е спряло. Градина, едва ли мога да се грижа за нея, но бих опитала, и сянка на стар орех или на асма, под която да пиша.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ПРИЯТЕЛИТЕ?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: С годините оредяха. Забелязах тази тенденция, след момента, в който започнаха моите публични изяви. Хората трудно понасят успеха на другите. Ако попиташ много ще отговорят, че са мои приятели, но за мен приятелството не са разменени поздрави и прегръдки по време на събития, а нещо много по-лично. Знам, че в случай на нужда тези, на които мога да разчитам са по-малко от пръстите на едната ми ръка. Попитай колко човека биха се обадили да се видим и да пием кафе, без да говорим за работа или някакъв бизнес. Веднага ти казвам, четири приятелки, това е. Истината е, че и аз се дистанцирах. И отново, ако попиташ ще ти кажат, че ме тресе звездомания. Нищо подобно. Благодаря за този въпрос, защото сега имам възможност да кажа на всички, че ако стоя на разстояние или съм прекратила взаимоотношения винаги има причина, която е извън звездоманията. И тук се сещам за една песен на Георги Христов, който пее: „Нямам нужда от много приятели, само двама-трима, но такива, на които в сърцата им болки от моите рани да има“.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: ЛЮБОВТА?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Животът на всеки от нас започва с любов, защото самата ни поява е любов. Да погледнем как обичат децата. Истински, неподправено, безусловно. Ето такива сме по природа - обичащи. А как различават любовта? По усмивките, вниманието, грижата, гушкането, докосването. Единственият въпрос, на който търсят отговор е: „Обичаш ли ме?“. Истината е, че търсим отговор на този въпрос цял живот. И истината е, че щастливи са обичаните и обичащи хора. Всичко останало е пародия.
Какво е за мен любовта? Единственият начин да живея. Да бъда цяла, да бъда аз. И разбира се, огромната любов, която мога да дам да е поднесена на един-единствен човек, същият за когото ще бъда неповторима. Любовта е взаимност.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: БОЛКАТА?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Изпитвала съм болка много пъти. Имала съм трудни моменти. Понякога се чудя как съм оцеляла психически. Най-нелепото е по време на изпитания някой да каже: „Бъди силна. Дръж се мъжки.“ Нямам нужда от сила, с която да демонстрирам излишен героизъм. Имам нужда, когато ме боли, да има с кого да споделя, пред кого да плача, да призная, че съм слаба, че имам потребност някой да ме изслуша, да избърше сълзите ми и просто да бъде до мен. Моментите на болка са най-верният барометър за отсяване на тези, които обичат.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: СТРАХЪТ?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Страховете, които имам, не са свързани с мен.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: СМЕХЪТ?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Съпреживяване. Не може да се смееш ей така, с когото и да е. Нали знаеш, жената се влюбва в мъжа, който може да я накара да се смее.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: КИНОТО?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Да си призная, предпочитам книга пред кино. Имаше период, в който с моя син бяхме изгледали всички детски анимации по кината. И сега ми се случва от време на време, когато моят малък племенник, който е на седем години, ме покани на кино. Да, той ме кани. Когато беше по-малък питаше: „Ще ме заведеш ли на кино?“, а сега пита: „Искаш ли отидем ли на кино?“.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: МУЗИКАТА?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Обичам да слушам музика, ако съм отишла на музикална изява. В останалото време мога да понеса нещо тихо и спокойно, което не ме напряга и е в синхрон с моите вибрации. Като цяло обичам тишината.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: КОГА ПИШЕШ?
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Препоръките по творческо писане са да се пише всеки ден, но аз пиша, когато съм в синхрон със себе си. Или през нощта, или по време на почивни дни. Дори се е случвало да си взема отпуск, за да пиша. Писането е процес, който изисква концентрация, тишина, спокойствие, определена честота, на която да чувам своите мисли, своя вътрешен глас. Предвид многото ангажименти, които имам, редувам периоди - или пиша, или чета, или правя събития и участия, няма как всичко наведнъж. Губи се фокус, енергията се разпилява. При писането е необходимо силата да се насочи навътре, затова в такива периоди нямам никакви социални контакти и дейности, които да ме разсейват. Няма телефон, музика, радио, телевизия, интернет, срещи с хора. Остава усамотението. Може би отстрани изглежда скучно, но аз съм открила красотата в тишината и ми доставя удоволствие.
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ: НАПИШИ НИ НЕЩО :)
СТЕЛЛА ИЛИЕВА: Как ми се иска да нарисувам едно голямо сърце, пълно с любов. Красиво и щастливо лято. Обичайте и бъдете обичани.
Коментари
Публикуване на коментар