Библиотека България

“Забравените от небето” Автор:  Екатерина Томова Издателство:  “Хермес” – Отново подходих с характерното за мен негативно подозрение към български автор. И отново бях приятно опровергана. Познавах Екатерина Томова единствено като поетеса и не знаех, че е писала и проза. Нейната тънка книжка  “Забравените от небето”  е с “документални разкази” за родопски столетници. Книгата има богата омерзителна предистория, свързана с придворния по соцвреме писател Николай Хайтов, която авторката разказва в предговор. Въпреки всички изстрадани перипетии и пречки, книгата излиза и има вече 3 издания. Това е едно топло, уютно и тъжно писание, подправено с красотата на мекия, напевен, гальовен родопски език. Историите са за столетници в Родопите, живеещи в села, забравени от бога, а самите те – забравени от небето. Хора без близки, хора без бъдеще, които живеят, за да чакат. Чакат и си спомнят. Екатерина Томова е предала проникновено тези обикновени човешки съдби и н...

Да, и мен ме е страх от летене. И там е целият проблем. Човешкият страх от крила, височини и нови хоризонти.  Но от днес Ерика Джонг стана личният ми психоаналитик. Така директно бръкна в мислите ми и ги изравни по височина и скорост с нейните думи...че летенето вече ми се струва възможно.  От днес тя е на едно от челните места в личната ми авторска класация /не ангажирам никого с което/. А защо ли - защото разказвайки за своя опит за летене, тя те кара да повярваш в своя. Изключителна книга, която те кара да се вгледаш в себе си, въпреки че това, което ще видиш може и да не ти хареса. Невероятната Айсидора Уинг, / онази с крилата, която изпитва страх да лети / търсеща отговор на невъзможния въпрос какво искат жените. Търсеща себе си, в състояние на постоянно пътуване навътре в себе си към дебрите на безспорната й първична женственост и придобита интелигентност. Търсенето на мъжкото начало, на мъжа без лице, е полета, който прави героинята, но и полет от който се ...

Днес, с бързия растеж на технологиите и увеличаването на геометричната прогресия на количеството ежедневна консумирана информация, все повече и повече хора не виждат смисъл в четенето на дълги и често провокиращи мисли, литературни произведения. Освен това, в училище мнозина се ограничават в четенето на христоматии, вярвайки че краткия цитат е достатъчен, за да се улови същността на произведението. И ако съдържанието на всяко литературно произведение може да бъде намалено до няколко изречения - представете колко време ще си спестим? Но всичко това, разбира се е шега, защото четенето за ума е същото като спорта за тялото. Пушкин предложил на Гогол гениален бизнес-план, който Гогол не осъществил, но обезсмъртил. „Мъртви души“ Гогол Дръжте жените си по-далеч от романтични произведения и аптекарски лавици. „Мадам Бовари“ Флобер Книга-образец за това как писателя го мързи да измисля имена на героите си. А на всичкото отгоре там има момиче, което яде пръст. ...

Стара Загора! Добрата стара Загора се е нагледала на стихотворци, накацали по обсипаните й с акациеви цветове скамейки, заслушани в шушукането на липите и ромона на фонтаните й. За нея не е изненада, че ще я обожава още едно перо, перото на странна птица на име  Гергана Димитрова .  Въпросната пристига в света две есени преди двадесет и първия век. Избира за декор на своята поява най-мрачната нощ, за мото на своя живот – обновителната светлина. Стремежът към светлината направлява и видния френски писател Ромен Ролан; през 2017 г. Гергана ще завърши гимназията, носеща неговото име, с чуждоезиков профил немски с английски. Тъй като любовта към мъдростта е отличителна черта на пишещия човек, съвсем естествено продължение в съдбата на госпожица Димитрова е отдаването на  специалност Философия (в СУ „Св. Климент Охридски”).  Може би е необходимо да се споменат заниманията, предшестващи и обуславящи посоката, набелязана от героинята на този разказ. Интересите и трудъ...

Не знам дали съм права, но затваряйки последната страница на  "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"  на Илия Троянов, в главата ми тази книга започна да ми напомня на "100 години самота" на Маркес...с преплитането на времевите пластове, връщането към корените, детайлите от външния свят, превърнати в сиимволи на вътрешния. "Nomen est totem. My name is my castle." Дали пък Троянов не е написал българският вариант на Стоте години, не толкова мрачен?  Безспорно е обаче, че е силна, много силна книга. А някак и много актуално ми звучи днес бежанската, емигрантската линия...сякаш изчерпваща се с: "Подслонът се отказва или отнема, молещите биват отблъсквани или връщани." А персонажите, сюжета... Накъсаните образи карат читателя сам да ги сглобява до достигане на цялост и така участва в творческия процес. Същото е и със сюжета и историите. Някак си те ангажира, увлича. И доставя удоволствие от брилянтно написания текст. Животът е игра на ...

Росица Траянова , сподели с нас цялата, невероятна емоция и история за филма си по Маргьорит Дюрас! Филм, който е спечелил Златна статуетка от THE EIFA за най-добър студентски филм, второ място на European Cinematography Awards за студентска режисура и още няколко селекции. Участвала е с него и в Short film Corner на Фестивала в Кан, откъдето е била поканена за участие във франкофонски фестивал в Мумбай.  Благодарим и за доверието! *** Живея в Париж от почти четири години. Влюбих се в езика, когато бях малка, после се влюбих във френската литература, след това в киното им, а накрая в сиренето и виното. Пристрастяващ град, признавам. Някъде през пролетта на 2016г. се озовах в неприятно задръстване на кръстовище до Бастилията. Беше топъл, дори доста горещ ден. Всички шофьори, подобаващо за големия град, бяха нервни, забързани и ужасно сприхави. Шумът от коли, мотори и клаксони ходеше по всеки мой нерв и бях в отвратително настроение. Нямах търпен...

“Куфарът на брат ми” Автор:  Колектив Издателство:  ISU – „Куфарът на брат ми“  стоя дълго и чака реда си. Макар един куфар винаги да съблазнява с неизвестността на съдържанието си. Дойде и неговият ред. И съдържанието се оказа наистина предизвикателно. Всеки от 22-мата автори в сборника отвори своя личен куфар и ми разказа своята история. Със сърцето си. Сърцето от корицата на книгата /художник Люба Халева/, през което започват, преминават и завършват много различни пътища. Вълнуващи споделяния за имигрантския живот не само на българи. Някои по-сърдечни, други – не. Някои по-осъзнати, други по-носталгични. Някои са по-имигранти, други – космополити, трети – номади по душевна нагласа, номади, които на път се чувстват повече у дома си. Каквито сигурно са и авторите им. Съдбата на имигранта навсякъде е еднаква… Това не е просто принадлежност към някое чуждо място, а пребиваване в него. Имигрантите са различна категория хора. Те са единаци. За някои е п...

Непостоянната нимфа" Гилермо Кабрера Инфанте - една кубинска "...история за любов, лудост и смърт.".  Разказ за разказването като акт, който сближава минало и бъдеще чрез четенето. Или, както казва самият автор: " Но писането се опитва да принуди четенето да създаде някакво минало, да повярва в това минало - докато това разказано минало пътува към бъдещето." Магия, която възкресява любовта, дарявайки я с безсмъртие. Първото ми впечатление от книгата бе свързано с невъобразимостта на диалога. Диалог, който предизвиква усмивка, правейки прекрасни заигравки с автори и текстове, времена и събития, кино и литература. Важно е да се отбележи и изключително добрата преводаческа работа на Стоян Йорданов върху един, струва ми се, доста тежък текст.  Авторовият талант също е безспорен, проявен в майсторството на повествованието. Инфанте всъщност разказва образите. Той създава образ, разказвайки. Естелита, Стела е разказана, възкресена, преродена. Двамата герои -...

Емилия Попова Много от литературните истории са вдъхновени от живота на реални личности. Да погледнем кой и как е вдъхновил едни от най-известните романи и герои в световната литература. Подбрах по-интересните. Според една от версиите, известният в цял свят плюшен мечок УИНИ ПУХ е получил името си в чест на любимата играчка на сина на писателя Милн - Кристофър Робин. Впрочем, както и всички други герои от книгата. Но всъщност името на мечето е от прякора Уинипег – така наричали мечката, която живеела в лондонския зоопарк през 1915-1934 г. Тази мечка имала множество поклонници сред децата, сред които и Кристофър Робин. Името на момчето ПИТЪР ПАН е „подарено“ на автора Джейм Бари от семейство Артър и Силвия Дейвис. Прототип за него става един от техните синове. Приказният герой получава от реалното момче не само възрастта и характера, но и неговите кошмари. Именно Майкъл е позирал за паметника на приказния герой до станцията на метрото, близо до дома на Бари. А самият ром...

Започнах да чета  "На юг от никъде"  на Чарлз Буковски отзад напред. Вероятно защото аз самата бях никъде, първо прочетох последните изречения в книгата, а те гласят: "Дръж се, бейби, този свят е пълна лудница. И дето се вика, нямаше какво повече да се каже."  Тези думи на "лудия, който живееше със зверовете" промениха гледната ми точка и сложиха началото на пътуването ми на юг от моето собствено никъде. Пътуване към лудницата на света, която ми разказа много "случки от погребания живот".   Брутално - реални, дълбоко лични и автобиографични, всички истории в тази книга носят в себе си дълбока, гола, нахална мъдрост, която не може да те остави безучастен. Мъдрост, до която се достига по трудния път и затова истинска. Защото дали някой от нас, живеещите подредено и прилично, може да каже, че е по-добър, по-истински и по-мъдър от героя/героите в тези разкази? Те са хора, заложили и загубили живота си на хиподрума, в надпревара с к...

Запознах се с изключителната поетеса  Marieta Mileva Choni , при която суетата не просто отсъства, а никога не я е срещала: "Някой чука на вратата. Отварям. Няма те." За нея чух от мой близък още миналата година, който ме покани на премиерата на нейната “Бяла вода”, но тогава пропуснах. Не е трябвало да присъствам вероятно: "Стоя на гарата под часовника със стрелките. Чакам да се появя отнякъде. Разминавам се." По-късно той ми донесе книгата с послание от авторката, дни преди Коледа, един неочакван подарък... Още по-късно, съвсем неслучайно /защото случайности не съществуват/, социалната мрежа ми подсказа: “Хора, които може би познавате.” Отново се сблъсках с Мариета. Този път почти челно. Последвах я: "Когато пътувам към теб, рисувам картини. Когато рисувам. Пътувам към теб." В един момент не удържах на нейните думи от екрана и вместо да ме шамаросва от разстояние, предпочетох да скъся дистанцията и да съвместим виртуалните паралели. Да ...

"Да дойдеш на света" , Маргарет Мацантини - книга за живота в смъртта и смъртта в живота, за войната сред мира и мира сред войната. За идването на света като най-трудното пътуване, това към себе си и към другия. За отпътуването от света като утвърждаване на живота. За съдбата, преначертана с кръв, за болката, приемането, прошката и "неизкоренимата борбеност на душите". Майсторски написан роман за едно пътуване през живота и към него, който разказва за силата на личността с нейните недостатъци, гениалност и лудости, за тъмното лице на жестокостта, за безумието и уродливостта на войната. Разказ за борбата и болката да дадеш нов живот, за неведомите пътища на душите по пътя към света. Разказ и за любовта, защото "абсурдната любов по някой път е най-добрата..", защото е любов, която устоява. Дори само препратките към Андрич и балканския привкус с италианско звучене ми бяха достатъчни да не оставя книгата до края. После силното въздействие на персонажит...

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...