Пропускане към основното съдържание

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде


Не знам дали съм права, но затваряйки последната страница на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Илия Троянов, в главата ми тази книга започна да ми напомня на "100 години самота" на Маркес...с преплитането на времевите пластове, връщането към корените, детайлите от външния свят, превърнати в сиимволи на вътрешния. "Nomen est totem. My name is my castle."

Дали пък Троянов не е написал българският вариант на Стоте години, не толкова мрачен? 

Безспорно е обаче, че е силна, много силна книга. А някак и много актуално ми звучи днес бежанската, емигрантската линия...сякаш изчерпваща се с: "Подслонът се отказва или отнема, молещите биват отблъсквани или връщани."
А персонажите, сюжета...
Накъсаните образи карат читателя сам да ги сглобява до достигане на цялост и така участва в творческия процес. Същото е и със сюжета и историите. Някак си те ангажира, увлича. И доставя удоволствие от брилянтно написания текст.
Животът е игра на табла, хвърляне на зарове, "Тука има, тука нема", "..съдбата ви е премерена с вероятност едно към три"...
И няма отказване от играта: "Ние ще се борим, няма да се предадем, ще мечтаем и играем, ще губим и печелим и ще бъдем отново, сега и завинаги, свободни."

Заровете се хвърлят, колелата се търкалят...и все в търсене на жаждата за живот. Пътят към надеждата е спасението, а то дебне отвсякъде, защото светът е голям, светът е пътуване, пътуване към себе си, пътуване към дома, към корените.
И знаков цитат на един от епизодичните герои в книгата: 
"...Кога започва надеждата..." - въпрос без въпросителен знак, на който тази книга дава категоричен отговор с удивителен знак. "Сега!"
След книгата е време да отивам на кино, за да видя най-сетне и филма.
Идвате ли? 

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...