Пропускане към основното съдържание

Забравените от небето” от Екатерина Томова / Емилия Попова


“Забравените от небето”
Автор: Екатерина Томова
Издателство: “Хермес”
Отново подходих с характерното за мен негативно подозрение към български автор. И отново бях приятно опровергана.
Познавах Екатерина Томова единствено като поетеса и не знаех, че е писала и проза. Нейната тънка книжка “Забравените от небето” е с “документални разкази” за родопски столетници. Книгата има богата омерзителна предистория, свързана с придворния по соцвреме писател Николай Хайтов, която авторката разказва в предговор. Въпреки всички изстрадани перипетии и пречки, книгата излиза и има вече 3 издания.
Това е едно топло, уютно и тъжно писание, подправено с красотата на мекия, напевен, гальовен родопски език. Историите са за столетници в Родопите, живеещи в села, забравени от бога, а самите те – забравени от небето. Хора без близки, хора без бъдеще, които живеят, за да чакат. Чакат и си спомнят. Екатерина Томова е предала проникновено тези обикновени човешки съдби и необикновените им истории. Превъртяла е ръждясалия вече ключ в техните души. И е отключила с много любов една неподправена мъдрост, една характерна непосредственост, една неповторима българщина. Героите – трогателни в своята наивност и вяра, но мъдри, търпеливо и достойно чакат небето да си спомни за тях, да ги прибере, за да се видят с непрежалимите си деца, отишли си преди тях.
Много обичам Родопите и познавам истински родопчани. И книгата ме изпълни с още повече възхита и обич към тях. Както и към авторката.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ПЪРВА  ЧАСТ Жени  писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия  път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/. Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има с...