Забравените от небето” от Екатерина Томова / Емилия Попова

“Забравените от небето”

Автор: Екатерина Томова

Издателство: “Хермес”

–

Отново подходих с характерното за мен негативно подозрение към български автор. И отново бях приятно опровергана.

Познавах Екатерина Томова единствено като поетеса и не знаех, че е писала и проза. Нейната тънка книжка “Забравените от небето” е с “документални разкази” за родопски столетници. Книгата има богата омерзителна предистория, свързана с придворния по соцвреме писател Николай Хайтов, която авторката разказва в предговор. Въпреки всички изстрадани перипетии и пречки, книгата излиза и има вече 3 издания.

Това е едно топло, уютно и тъжно писание, подправено с красотата на мекия, напевен, гальовен родопски език. Историите са за столетници в Родопите, живеещи в села, забравени от бога, а самите те – забравени от небето. Хора без близки, хора без бъдеще, които живеят, за да чакат. Чакат и си спомнят. Екатерина Томова е предала проникновено тези обикновени човешки съдби и необикновените им истории. Превъртяла е ръждясалия вече ключ в техните души. И е отключила с много любов една неподправена мъдрост, една характерна непосредственост, една неповторима българщина. Героите – трогателни в своята наивност и вяра, но мъдри, търпеливо и достойно чакат небето да си спомни за тях, да ги прибере, за да се видят с непрежалимите си деца, отишли си преди тях.

Много обичам Родопите и познавам истински родопчани. И книгата ме изпълни с още повече възхита и обич към тях. Както и към авторката.