Пропускане към основното съдържание

Забравените от небето” от Екатерина Томова / Емилия Попова


“Забравените от небето”
Автор: Екатерина Томова
Издателство: “Хермес”
Отново подходих с характерното за мен негативно подозрение към български автор. И отново бях приятно опровергана.
Познавах Екатерина Томова единствено като поетеса и не знаех, че е писала и проза. Нейната тънка книжка “Забравените от небето” е с “документални разкази” за родопски столетници. Книгата има богата омерзителна предистория, свързана с придворния по соцвреме писател Николай Хайтов, която авторката разказва в предговор. Въпреки всички изстрадани перипетии и пречки, книгата излиза и има вече 3 издания.
Това е едно топло, уютно и тъжно писание, подправено с красотата на мекия, напевен, гальовен родопски език. Историите са за столетници в Родопите, живеещи в села, забравени от бога, а самите те – забравени от небето. Хора без близки, хора без бъдеще, които живеят, за да чакат. Чакат и си спомнят. Екатерина Томова е предала проникновено тези обикновени човешки съдби и необикновените им истории. Превъртяла е ръждясалия вече ключ в техните души. И е отключила с много любов една неподправена мъдрост, една характерна непосредственост, една неповторима българщина. Героите – трогателни в своята наивност и вяра, но мъдри, търпеливо и достойно чакат небето да си спомни за тях, да ги прибере, за да се видят с непрежалимите си деца, отишли си преди тях.
Много обичам Родопите и познавам истински родопчани. И книгата ме изпълни с още повече възхита и обич към тях. Както и към авторката.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Малки хапки океан от Бен Янг – Олеся Николова

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...

Кои сме ние?

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...