Пропускане към основното съдържание

Забравените от небето” от Екатерина Томова / Емилия Попова


“Забравените от небето”
Автор: Екатерина Томова
Издателство: “Хермес”
Отново подходих с характерното за мен негативно подозрение към български автор. И отново бях приятно опровергана.
Познавах Екатерина Томова единствено като поетеса и не знаех, че е писала и проза. Нейната тънка книжка “Забравените от небето” е с “документални разкази” за родопски столетници. Книгата има богата омерзителна предистория, свързана с придворния по соцвреме писател Николай Хайтов, която авторката разказва в предговор. Въпреки всички изстрадани перипетии и пречки, книгата излиза и има вече 3 издания.
Това е едно топло, уютно и тъжно писание, подправено с красотата на мекия, напевен, гальовен родопски език. Историите са за столетници в Родопите, живеещи в села, забравени от бога, а самите те – забравени от небето. Хора без близки, хора без бъдеще, които живеят, за да чакат. Чакат и си спомнят. Екатерина Томова е предала проникновено тези обикновени човешки съдби и необикновените им истории. Превъртяла е ръждясалия вече ключ в техните души. И е отключила с много любов една неподправена мъдрост, една характерна непосредственост, една неповторима българщина. Героите – трогателни в своята наивност и вяра, но мъдри, търпеливо и достойно чакат небето да си спомни за тях, да ги прибере, за да се видят с непрежалимите си деца, отишли си преди тях.
Много обичам Родопите и познавам истински родопчани. И книгата ме изпълни с още повече възхита и обич към тях. Както и към авторката.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...