Пропускане към основното съдържание

"Дръж се, бейби, този свят е пълна лудница." Пробвайте. Помага!




Започнах да чета "На юг от никъде" на Чарлз Буковски отзад напред. Вероятно защото аз самата бях никъде, първо прочетох последните изречения в книгата, а те гласят:
"Дръж се, бейби, този свят е пълна лудница.

И дето се вика, нямаше какво повече да се каже." 

Тези думи на "лудия, който живееше със зверовете" промениха гледната ми точка и сложиха началото на пътуването ми на юг от моето собствено никъде. Пътуване към лудницата на света, която ми разказа много "случки от погребания живот".
 
Брутално - реални, дълбоко лични и автобиографични, всички истории в тази книга носят в себе си дълбока, гола, нахална мъдрост, която не може да те остави безучастен.

Мъдрост, до която се достига по трудния път и затова истинска. Защото дали някой от нас, живеещите подредено и прилично, може да каже, че е по-добър, по-истински и по-мъдър от героя/героите в тези разкази? Те са хора, заложили и загубили живота си на хиподрума, в надпревара с конете на времето. И намерили утеха в порока, вулгарни, брутални, свършени. Но продължаващи да живеят, защото "Колкото по-малко вярваш в този живот, толкова по-малко имаш за губене." А когато нямаш какво повече да губиш, вече си над нещата и над времето. И се превръщаш в светец, а именно "Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха." Което, простете за аналогията, ми напомня и за един друг голям роман - "По пътя" на Керуак, където се казва: "...Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж..."
Та това е. Светът е болен и трябва да си луд, за да го разбереш и да оцелееш в него. В противен случай мигрираш навътре в себе си или на юг от своето никъде, за да стигнеш пак там. Чета, пътувам на юг и от време на време си повтарям профилактично: "Дръж се, бейби, този свят е пълна лудница." 
Пробвайте. Помага!

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Малки хапки океан от Бен Янг – Олеся Николова

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...

Кои сме ние?

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...