Да, и мен ме е страх от летене. И там е целият проблем. Човешкият страх от крила, височини и нови хоризонти.
Но от днес Ерика Джонг стана личният ми психоаналитик. Така директно бръкна в мислите ми и ги изравни по височина и скорост с нейните думи...че летенето вече ми се струва възможно.
От днес тя е на едно от челните места в личната ми авторска класация /не ангажирам никого с което/. А защо ли - защото разказвайки за своя опит за летене, тя те кара да повярваш в своя.
Изключителна книга, която те кара да се вгледаш в себе си, въпреки че това, което ще видиш може и да не ти хареса.
Невероятната Айсидора Уинг, / онази с крилата, която изпитва страх да лети / търсеща отговор на невъзможния въпрос какво искат жените. Търсеща себе си, в състояние на постоянно пътуване навътре в себе си към дебрите на безспорната й първична женственост и придобита интелигентност.
Търсенето на мъжкото начало, на мъжа без лице, е полета, който прави героинята, но и полет от който се страхува. "...стихове с формата на мъже, мъже с формата на стихове... Нимфомания на мозъка. Глад на сърцето." - така описва търсенията си Ерика. И всъщност, преборвайки се със собствения си страх, тя открива, че истината е в собствената ти самодостатъчност, в самодопълването.
Летенето на героинята е разказано непоследователно, но смислово-емоционално свързано. Времевите прескачания помагат за по-цялостно изграждане на образа от гледна точка на женската емоционалност.
Светът на талантливата жена, и светът изобщо, пречупен през психоанализата и, разбира се, Фройд. Психарското и логичното, дисекцията на света с многото му лица, дисекцията на личността в нейната сложност - всичко това в услуга на един единствен полет - този към себе си.
Женският вариант на Буковски - това стана Ерика за мен. Интересно би ми било едно по-задълбочено сравнение между тези двама автори, което смятам и да направя, но след като изчета всичко тяхно, което мога да намеря.
И може би трябва да се тръгне от това, че отговора на въпроса: "Ако се бях научила как да пиша, не трябваше ли също така да се науча и как да живея?" всъщност е: "Съумях да се съхраня жива благодарение на писането."
От днес тя е на едно от челните места в личната ми авторска класация /не ангажирам никого с което/. А защо ли - защото разказвайки за своя опит за летене, тя те кара да повярваш в своя.
Изключителна книга, която те кара да се вгледаш в себе си, въпреки че това, което ще видиш може и да не ти хареса.
Невероятната Айсидора Уинг, / онази с крилата, която изпитва страх да лети / търсеща отговор на невъзможния въпрос какво искат жените. Търсеща себе си, в състояние на постоянно пътуване навътре в себе си към дебрите на безспорната й първична женственост и придобита интелигентност.
Търсенето на мъжкото начало, на мъжа без лице, е полета, който прави героинята, но и полет от който се страхува. "...стихове с формата на мъже, мъже с формата на стихове... Нимфомания на мозъка. Глад на сърцето." - така описва търсенията си Ерика. И всъщност, преборвайки се със собствения си страх, тя открива, че истината е в собствената ти самодостатъчност, в самодопълването.
Летенето на героинята е разказано непоследователно, но смислово-емоционално свързано. Времевите прескачания помагат за по-цялостно изграждане на образа от гледна точка на женската емоционалност.
Светът на талантливата жена, и светът изобщо, пречупен през психоанализата и, разбира се, Фройд. Психарското и логичното, дисекцията на света с многото му лица, дисекцията на личността в нейната сложност - всичко това в услуга на един единствен полет - този към себе си.
Женският вариант на Буковски - това стана Ерика за мен. Интересно би ми било едно по-задълбочено сравнение между тези двама автори, което смятам и да направя, но след като изчета всичко тяхно, което мога да намеря.
И може би трябва да се тръгне от това, че отговора на въпроса: "Ако се бях научила как да пиша, не трябваше ли също така да се науча и как да живея?" всъщност е: "Съумях да се съхраня жива благодарение на писането."
Да, Ерика успява да те научи / или да ти припомни / как да разтваряш криле. И да намираш път към себе си. Ето как:
"Не трябва да се извинявате, че искате да разполагате със собствената си душа. Вашата душа ви принадлежи — за добро или за зло. Изреченото и стореното — това е всичко, което притежавате."
"Не трябва да се извинявате, че искате да разполагате със собствената си душа. Вашата душа ви принадлежи — за добро или за зло. Изреченото и стореното — това е всичко, което притежавате."
Коментари
Публикуване на коментар