Пропускане към основното съдържание

Мариета Милева – бялата лястовица в българската съвременна поезия


Запознах се с изключителната поетеса Marieta Mileva Choni, при която суетата не просто отсъства, а никога не я е срещала:
"Някой чука на вратата.
Отварям.
Няма те."
За нея чух от мой близък още миналата година, който ме покани на премиерата на нейната “Бяла вода”, но тогава пропуснах. Не е трябвало да присъствам вероятно:
"Стоя на гарата под часовника със стрелките.
Чакам да се появя отнякъде.
Разминавам се."
По-късно той ми донесе книгата с послание от авторката, дни преди Коледа, един неочакван подарък... Още по-късно, съвсем неслучайно /защото случайности не съществуват/, социалната мрежа ми подсказа: “Хора, които може би познавате.” Отново се сблъсках с Мариета. Този път почти челно. Последвах я:
"Когато пътувам към теб, рисувам картини.
Когато рисувам.
Пътувам към теб."
В един момент не удържах на нейните думи от екрана и вместо да ме шамаросва от разстояние, предпочетох да скъся дистанцията и да съвместим виртуалните паралели. Да де, ама сърце не трае. Буквално за час се разбрахме да се видим на бърз обяд и да откраднем от другия, който колкото и каквото успее:
"Имам те.
Като глътка кафе на разсъмване.
Изпивам те."
Е, аз като че ли пренесох панелен блок на гръб по пътя за вкъщи, защото хич не се вместихме в бърз обяд, а и дори диджестива си мушнах в джоба, да не го припознае някой друг, непоканен:
"Аз съм крадец на целувки.
Влизам с взлом.
И без маска."
Голямо щастие е да се запознаеш с човек, когото харесваш и цениш като автор, а още по-голямо щастие е да обикнеш личността. Личността, която е родила автора!
"Търся те навсякъде с пръсти.
Няма те.
Сигурно си в мен."
Да се наместят двете понятия в едно цяло от усмихнатост, доброта и добронамереност, вярна представа за света и точна себеоценка. И уважение към себе си и другия:
"Срещнаха се накрая на улицата.
Първо започнаха думите.
После тръгнаха ръцете."

Що за рядка птица имах шанса да срещна? Учител, приятел ли, какво? Всички анализи са неуместни, излишни и безпочвени. Важно е да оставиш следа и да споделиш мига. А аз съм благодарен, усмивка съм и съм по-богат:
"Докосвам се.
Все едно докосвам теб.
Красиво е."
Щастието е споделеност. А ако то се е забавило, е единствено, за да се появи в точния момент.
Благодаря ти, Мариета!
"Зелена трева посях.
Бели платна опънах.
В мен съм."

 



Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Малки хапки океан от Бен Янг – Олеся Николова

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...

Кои сме ние?

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...