Мариета Милева – бялата лястовица в българската съвременна поезия

Запознах се с изключителната поетеса Marieta Mileva Choni, при която суетата не просто отсъства, а никога не я е срещала:

"Някой чука на вратата.
Отварям.
Няма те."

За нея чух от мой близък още миналата година, който ме покани на премиерата на нейната “Бяла вода”, но тогава пропуснах. Не е трябвало да присъствам вероятно:

"Стоя на гарата под часовника със стрелките.
Чакам да се появя отнякъде.
Разминавам се."

По-късно той ми донесе книгата с послание от авторката, дни преди Коледа, един неочакван подарък... Още по-късно, съвсем неслучайно /защото случайности не съществуват/, социалната мрежа ми подсказа: “Хора, които може би познавате.” Отново се сблъсках с Мариета. Този път почти челно. Последвах я:

"Когато пътувам към теб, рисувам картини.
Когато рисувам.
Пътувам към теб."

В един момент не удържах на нейните думи от екрана и вместо да ме шамаросва от разстояние, предпочетох да скъся дистанцията и да съвместим виртуалните паралели. Да де, ама сърце не трае. Буквално за час се разбрахме да се видим на бърз обяд и да откраднем от другия, който колкото и каквото успее:

"Имам те.
Като глътка кафе на разсъмване.
Изпивам те."

Е, аз като че ли пренесох панелен блок на гръб по пътя за вкъщи, защото хич не се вместихме в бърз обяд, а и дори диджестива си мушнах в джоба, да не го припознае някой друг, непоканен:

"Аз съм крадец на целувки.
Влизам с взлом.
И без маска."

Голямо щастие е да се запознаеш с човек, когото харесваш и цениш като автор, а още по-голямо щастие е да обикнеш личността. Личността, която е родила автора!

"Търся те навсякъде с пръсти.
Няма те.
Сигурно си в мен."

Да се наместят двете понятия в едно цяло от усмихнатост, доброта и добронамереност, вярна представа за света и точна себеоценка. И уважение към себе си и другия:

"Срещнаха се накрая на улицата.
Първо започнаха думите.
После тръгнаха ръцете."

Що за рядка птица имах шанса да срещна? Учител, приятел ли, какво? Всички анализи са неуместни, излишни и безпочвени. Важно е да оставиш следа и да споделиш мига. А аз съм благодарен, усмивка съм и съм по-богат:

"Докосвам се.
Все едно докосвам теб.
Красиво е."

Щастието е споделеност. А ако то се е забавило, е единствено, за да се появи в точния момент.

Благодаря ти, Мариета!

"Зелена трева посях.
Бели платна опънах.
В мен съм."

 

Автор: Симеон Аспарухов