Пропускане към основното съдържание

Гергана Димитрова / Поезия


Стара Загора! Добрата стара Загора се е нагледала на стихотворци, накацали по обсипаните й с акациеви цветове скамейки, заслушани в шушукането на липите и ромона на фонтаните й. За нея не е изненада, че ще я обожава още едно перо, перото на странна птица на име Гергана Димитрова

Въпросната пристига в света две есени преди двадесет и първия век. Избира за декор на своята поява най-мрачната нощ, за мото на своя живот – обновителната светлина. Стремежът към светлината направлява и видния френски писател Ромен Ролан; през 2017 г. Гергана ще завърши гимназията, носеща неговото име, с чуждоезиков профил немски с английски.

Тъй като любовта към мъдростта е отличителна черта на пишещия човек, съвсем естествено продължение в съдбата на госпожица Димитрова е отдаването на  специалност Философия (в СУ „Св. Климент Охридски”). 

Може би е необходимо да се споменат заниманията, предшестващи и обуславящи посоката, набелязана от героинята на този разказ. Интересите и трудът ú я отвеждат на страниците на в. „Литературен глас”, в. „Свободна воля”, в. „Репортер РР”, сп. „Его” и сп. „Пътеки”, в студиото на БНР. Стилът ú минава през леярните на различни жанрове, но лириката остава нейното най-сигурно убежище. 

През 2016 г. Гергана Димитрова е наградена с първото място в регионален поетичен конкурс.

Идната пролет щъркелът донася няколко кашона с книги, наследили творческия ú ген(ий). Нейният „Дилижанс” поема по пътя си.



Звънка тишина
Увехна ден. Мълчат мъглите,
прострени в жиците между ни,
Потеглят тромаво колите.
Безлюден път. И неми струни.
Размахват стълбовете саби,
пропадат в нулевата кота.
Аз сещам вече, че награби
смъртта от дяла на живота.
Пейзажът рязко се обръща.
Тунелът в гумите се врязва
и сред стъклата като в къща
духът се връща да наказва.
Луната - нар се изпоронва
в леда на нощната каверна,
щом кикот в зъберите спомня
за тебе, скитнице неверна.


Хвърчило
Хвърчило ли е моето сърце?
И моето сърце ли е хвърчило,
та залеза със кървави ръце
изтегли го 
до тясното си било?
Нарязани от опън на канап,
застъргват посинелите ми длани
и всяка дума - сторена на трап -
люпилото си 
с мъката ми храни.
Да бях оратор, нещо реторик,
да бих описал колко са ми скъпи
очите ти сега, във този миг,
когато 
самотата ме настъпи!
Безсилие, бермудска глухота
ранената ми честност ще погълне
и в свойта непривична суета
душата ти 
не ще да ми отвърне.
Замерено с прииждаща луна,
която като камък ще улучи,
хвърчилено сърце, за зла беда,
ще се разкъса, 
без да се поучи.



Панорама на премълчаното
Топлийчено-мънистени минутки
замижат по коралови уста.
Прозорчето и двете му гугутки,
кайсията и трите й листа.
Гергефените гоблени се движат,
кафените лъжички ала не.
С минутките годините се нижат,
отлитат като сплашени коне.
Нереченото още си почива
в мазилката, напукана от глас.
И щъркелът на времето отмива
създаното му жилище у нас.
Топлийчено-мънистени минутки
замижат по коралови уста,
но истините в сивите гугутки
намерили са своите места.


Ден втори
Дърветата, към пътника превити,
ребрата си изсъхнали броят,
пироните, у склерата забити,                                                                      
захапали нагнилата им плът.
Годината си дрипите натрупа                                                                           
 в кьошетата, запазени за гост.                                                                               
А под ботуша шум, като че хрупа                                                            
снегът човешка кост.
И храчи махмурлията надежда,
подръпва отънялото джубè,
униние с лапавица разрежда,
поглежда изпод вежда към небе. 
Гирлянди, като змúи потаени,
се гънат по безименния плет.
Едемците са сластно упоени,
сърцата им са клъвнати поред.



Горчивата чаша
Ще плисне пунш и как ще се отворят,
как само ще поискат да гълчат!
Ще плисне пунш и те ще заговорят,
а не така безоко да мълчат.
Ще плисне пунш и тайната ненавист
ще лъсне като пломба в челюстта
и брат на брата в черната си завист
ще лочи до премала от кръвта.
Ще плисне пунш, сълзата ще задави
зловонните остатъци от смях,
грабливият гнездото ще остави
и с викот ще се спусне върху тях.
Ще плисне пунш и вехтите протези
на къщата с кокошите крака
ще рухнат.
Ала ний ще се оплезим
с последната си чаша във ръка.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ПЪРВА  ЧАСТ Жени  писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия  път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/. Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има с...