Пропускане към основното съдържание

Кои сме ние?







Ива Спиридонова е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански. 
Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”.
Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения. 
Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална Поезия". 
„Думите МИ”, издадена през 2016 година (изд. "Фабрика за книги"), е дебютната ѝ книга с лирика и достига пето място в националния конкурс „Моята любима книга, 2016”, раздел „Поезия”. 
В края на 2017 година печели второ място в конкурс за художествен текст на тема „Лист”, организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора”. 
Творческата ѝ Фейсбук страница също носи името "Думите МИ" - там можете да намерите още от поетичните ѝ и критически текстове. Нейни публикации с поезия и критика има и на страниците на онлайн списанията "Е-същност", "Четилище", "Нова социална поезия" и "Нова Асоциална Поезия". Част от творчеството ѝ е преведено на арабски език. 
През 2018 година предстои издаването на втората ѝ книга с поезия.

Симеон Аспарухов е роден в София. Изучава психология, мениджмънт и маркетинг. Квалифицира се като данъчен и митнически посредник в системата на „Българската Търговско-промишлена палата”. Владее английски и руски, а отскоро изучава и испански език. Занимава се непрофесионално с фотография, рисуване, поддържа музикален блог в https://www.mixcloud.com/hadzismion/. Пише поезия, кратки разкази, импресии и миниатюри. 
През 2016г. посещава академия за творческо писане „Валери Петров“. По-късно, в същата година, печели поетичен конкурс на гражданско сдружение „Сръбско-българско приятелство“ и участва в годишния алманах за балканска поезия, издаден в Сърбия. 
Дебютната му книга с поезия носи името „Дни за обичане” (изд. "Фабрика за книги") и излиза от печат в началото на юли 2017г. В представянето на книгата в София вземат участие български актьори и музиканти, а премиерата е филмирана от „Кариера ТВ“ и епизод от нея е излъчен по телевизия „Европа“.
Част от творчеството си, Симеон публикува във фейсбук страницата си "Разхвърлян Ум". По-стари негови, неиздавани текстове могат да бъдат открити в блога за поезия http://hadjismion.blogspot.bg/, на страниците на онлайн списанията Manu propria, Е-същност, а по-нови бели стихове в авангардните Нова Асоциална Поезия и Нова социална поезия. 
През 2018г. предстои излизането на втората му поетична книга в сътрудничество с друг български поет.
В началото на 2018 г. Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов, основават ново издателство за съвременна българска литература, насочено основно към нуждите на авторите и с идеята да предлагат адекватно промотиране, представяне и менажиране на книгите по пътя им от автор към читател. 

Издателството носи името "Библиотека България”.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...