Пропускане към основното съдържание

“Куфарът на брат ми” / Емилия Попова




“Куфарът на брат ми”
Автор: Колектив
Издателство: ISU
„Куфарът на брат ми“ стоя дълго и чака реда си. Макар един куфар винаги да съблазнява с неизвестността на съдържанието си. Дойде и неговият ред. И съдържанието се оказа наистина предизвикателно. Всеки от 22-мата автори в сборника отвори своя личен куфар и ми разказа своята история. Със сърцето си. Сърцето от корицата на книгата /художник Люба Халева/, през което започват, преминават и завършват много различни пътища.
Вълнуващи споделяния за имигрантския живот не само на българи. Някои по-сърдечни, други – не. Някои по-осъзнати, други по-носталгични. Някои са по-имигранти, други – космополити, трети – номади по душевна нагласа, номади, които на път се чувстват повече у дома си. Каквито сигурно са и авторите им.
Съдбата на имигранта навсякъде е еднаква… Това не е просто принадлежност към някое чуждо място, а пребиваване в него. Имигрантите са различна категория хора. Те са единаци. За някои е по-важно къде отиват, отколкото от какво или от кого си отиват. Други ги води любовта – към интересни места, към определен човек, към пари и по-добре осигурен живот. Имигрантите преживяват изпитания, които не са толкова географски и материални, колкото емоционални. Има и емоционални, разбира се. Има и носталгични. Някои тъгуват по „ечемичените поля“ на родината си, други по „лютеницата с хорцето“. Но всички изпитват тъгата по познатото, всички изпитват самотата. Всеки преживява емиграцията по свой неповторим начин.
„В крайна сметка, всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали – тази на детството.“ Г.Господинов
Поздравления за издателство ICU и лично за Невена Дишлиева-Кръстева за прекрасното издание, за отварянето на този вълшебен куфар, за споделените съдби. Защото „Споделено в куфар не стои“ /Г.Дишлиев/…

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ПЪРВА  ЧАСТ Жени  писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия  път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/. Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има с...