Пропускане към основното съдържание

“Куфарът на брат ми” / Емилия Попова




“Куфарът на брат ми”
Автор: Колектив
Издателство: ISU
„Куфарът на брат ми“ стоя дълго и чака реда си. Макар един куфар винаги да съблазнява с неизвестността на съдържанието си. Дойде и неговият ред. И съдържанието се оказа наистина предизвикателно. Всеки от 22-мата автори в сборника отвори своя личен куфар и ми разказа своята история. Със сърцето си. Сърцето от корицата на книгата /художник Люба Халева/, през което започват, преминават и завършват много различни пътища.
Вълнуващи споделяния за имигрантския живот не само на българи. Някои по-сърдечни, други – не. Някои по-осъзнати, други по-носталгични. Някои са по-имигранти, други – космополити, трети – номади по душевна нагласа, номади, които на път се чувстват повече у дома си. Каквито сигурно са и авторите им.
Съдбата на имигранта навсякъде е еднаква… Това не е просто принадлежност към някое чуждо място, а пребиваване в него. Имигрантите са различна категория хора. Те са единаци. За някои е по-важно къде отиват, отколкото от какво или от кого си отиват. Други ги води любовта – към интересни места, към определен човек, към пари и по-добре осигурен живот. Имигрантите преживяват изпитания, които не са толкова географски и материални, колкото емоционални. Има и емоционални, разбира се. Има и носталгични. Някои тъгуват по „ечемичените поля“ на родината си, други по „лютеницата с хорцето“. Но всички изпитват тъгата по познатото, всички изпитват самотата. Всеки преживява емиграцията по свой неповторим начин.
„В крайна сметка, всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали – тази на детството.“ Г.Господинов
Поздравления за издателство ICU и лично за Невена Дишлиева-Кръстева за прекрасното издание, за отварянето на този вълшебен куфар, за споделените съдби. Защото „Споделено в куфар не стои“ /Г.Дишлиев/…

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Малки хапки океан от Бен Янг – Олеся Николова

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...

Кои сме ние?

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...