Пропускане към основното съдържание

Най-краткото съдържание на 9 световноизвестни, литературни произведения


Днес, с бързия растеж на технологиите и увеличаването на геометричната прогресия на количеството ежедневна консумирана информация, все повече и повече хора не виждат смисъл в четенето на дълги и често провокиращи мисли, литературни произведения. Освен това, в училище мнозина се ограничават в четенето на христоматии, вярвайки че краткия цитат е достатъчен, за да се улови същността на произведението.
И ако съдържанието на всяко литературно произведение може да бъде намалено до няколко изречения - представете колко време ще си спестим?
Но всичко това, разбира се е шега, защото четенето за ума е същото като спорта за тялото.


Пушкин предложил на Гогол гениален бизнес-план, който Гогол не осъществил, но обезсмъртил.
„Мъртви души“ Гогол




Дръжте жените си по-далеч от романтични произведения и аптекарски лавици.
„Мадам Бовари“ Флобер




Книга-образец за това как писателя го мързи да измисля имена на героите си. А на всичкото отгоре там има
момиче, което яде пръст.
„Сто години самота. Повести и разкази“ Маркес



Заможна дама започва авантюра и напуска мъжа си. Отношенията с любовника не ѝ се получават, тя се пристрастява към морфина и се хвърля под влака.
„Анна Каренина“ Толстой





Кръгла питка, прави всички на глупаци, освен лисицата. Опита да направи и нея на глупачка, завършва гибелно за главния герой.
„Житената питка“ – народна приказка




Анатомичен тетрис
„Кама Сутра“



Справедливостта възтържествува. Всички умират. Нито едно негърче не e пострадало.
„Десет малки негърчета“ Агата Кристи





Пепеляшка по японски
„Мемоарите на една гейша“ Артър Голдън






Тя го обича, но той я отблъсква. После той се влюбва в нея, но тя вече е омъжена. Съдба!
„Евгений Онегин“ Пушкин
 
 
 
Статията е преведена от http://feellfeed.pw
Превод: Олеся Николова

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...