Пропускане към основното съдържание

Непостоянната нимфа" Гилермо Кабрера Инфанте


Непостоянната нимфа" Гилермо Кабрера Инфанте - една кубинска "...история за любов, лудост и смърт.". 
Разказ за разказването като акт, който сближава минало и бъдеще чрез четенето. Или, както казва самият автор: " Но писането се опитва да принуди четенето да създаде някакво минало, да повярва в това минало - докато това разказано минало пътува към бъдещето." Магия, която възкресява любовта, дарявайки я с безсмъртие.
Първото ми впечатление от книгата бе свързано с невъобразимостта на диалога.
Диалог, който предизвиква усмивка, правейки прекрасни заигравки с автори и текстове, времена и събития, кино и литература.
Важно е да се отбележи и изключително добрата преводаческа работа на Стоян Йорданов върху един, струва ми се, доста тежък текст. 
Авторовият талант също е безспорен, проявен в майсторството на повествованието. Инфанте всъщност разказва образите. Той създава образ, разказвайки. Естелита, Стела е разказана, възкресена, преродена.
Двамата герои - интелектуалецът Хесито и лолитката Стела, са коренно различни, но говорят на езика на любовта. И тук неразбирането на хай левъл говоренето от простотата на красотата всъщност е потвърждение на факта, че най-универсалният език е този на любовта. На него сърцата се разбират, телата си говорят, душите се свързват, но и се унищожават една друга с любов. На фона на тъжно болеро.
Това е разказ за една абсурдна любовна история между две далечни духовно души, но и разказ, стремящ се да обясни абсурдността на любовта. И още - тук има стремеж да се обясни необяснимостта на изменчивата женската природа и да се оправдае лудостта. "Литература? Всичко е възможно!"
А Стела безспорно е луда в своето безразличие към живота, тя е извън него, невярваща в нищо, безчувствена, жестока, недокосната дори от любовта. Момиченце-жена, непостоянна изящна нимфа, хищна гъсеница, отказваща да се превърне в пеперуда. Тя е свободно спускане по течението, доказателство за твърдението, че "Смисълът на съдбата е в липсата на съдба."
Освен Естелита, в романа съществува и една друга голяма, географска любов на Хесито, т.е. и на самия автор и това е Хавана. На втори план, като декор, свидетел, но винаги там и винаги обичана, тя също е главен герой в романа.
Текстът сам по себе си е сладко-горчив, носи вкуса на Хавана, почти можеш да усетиш сладостта на меласата и меда и да вдъхнеш аромата на пурите. Да чуеш болерото, да го усетиш как се впива в душата, за да я разтопи, "звучащо като бавна самба, като салонен парижки валс, като прост български напев, превърнат вече в източноевропейски фолклор".
Но да се върнем на идеята за разказването. Любовта, разказана като минало, се превръща в бъдеще и вечност, възкресена от думите. 
"Ще ни спаси този рай, ще ни осъди този ад - една книга, животът."
Всъщност това разказване на миналото превръща текста в едно безкрайно търсене и намиране на отговор на въпроса "Що е любовта?".
И в крайна сметка Инфанте не създава само един незавършен роман, той създава и един вечен образ - Непостоянната нимфа, която е една от най-прекрасните метафори на любовта, каквато е - изящна, непостоянна, жестока, намираща се в една вечна, незавършима метаморфоза по пътя към своето безсмъртие.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Малки хапки океан от Бен Янг – Олеся Николова

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...

Кои сме ние?

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...