Пропускане към основното съдържание

"Да дойдеш на света", Маргарет Мацантини


"Да дойдеш на света", Маргарет Мацантини - книга за живота в смъртта и смъртта в живота, за войната сред мира и мира сред войната. За идването на света като най-трудното пътуване, това към себе си и към другия. За отпътуването от света като утвърждаване на живота. За съдбата, преначертана с кръв, за болката, приемането, прошката и "неизкоренимата борбеност на душите".

Майсторски написан роман за едно пътуване през живота и към него, който разказва за силата на личността с нейните недостатъци, гениалност и лудости, за тъмното лице на жестокостта, за безумието и уродливостта на войната. Разказ за борбата и болката да дадеш нов живот, за неведомите пътища на душите по пътя към света. Разказ и за любовта, защото "абсурдната любов по някой път е най-добрата..", защото е любов, която устоява.
Дори само препратките към Андрич и балканския привкус с италианско звучене ми бяха достатъчни да не оставя книгата до края. После силното въздействие на персонажите и увлекателният и многопластов сюжет ме спечелиха завинаги, само поради факта, че въпроси като:

"Колко живот има в онази война?
Колко смърт в тукашния мир?"


звучат много актуално в днешния ден.
Смислово и сюжетно изключително добре поднесен, тежък, страшен, драматичен разказ за пътуване през живота, успешно напасващ времевите пластове сред географските реалности на случването.

История, тръгваща от много посоки, за да достигне своята кулминация в пълното разкриване на движещата сила на съдбата, в причината и последствията, в неизбежния избор, в преодоляването на болката. Въпроси, намиращи отговор по пътя през живота.
И в заключение - едно от многото ценни неща, които открих за себе си, четейки тази книга, е и изключително вярното определение за изкуството: 
"Сега знам какво е изкуство...То е Господ, който тъгува по хората."

Е, ако някой иска качествена доза чисто изкуство, препоръчвам без колебание.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Малки хапки океан от Бен Янг – Олеся Николова

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...

Кои сме ние?

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...