Пропускане към основното съдържание

"Да дойдеш на света", Маргарет Мацантини


"Да дойдеш на света", Маргарет Мацантини - книга за живота в смъртта и смъртта в живота, за войната сред мира и мира сред войната. За идването на света като най-трудното пътуване, това към себе си и към другия. За отпътуването от света като утвърждаване на живота. За съдбата, преначертана с кръв, за болката, приемането, прошката и "неизкоренимата борбеност на душите".

Майсторски написан роман за едно пътуване през живота и към него, който разказва за силата на личността с нейните недостатъци, гениалност и лудости, за тъмното лице на жестокостта, за безумието и уродливостта на войната. Разказ за борбата и болката да дадеш нов живот, за неведомите пътища на душите по пътя към света. Разказ и за любовта, защото "абсурдната любов по някой път е най-добрата..", защото е любов, която устоява.
Дори само препратките към Андрич и балканския привкус с италианско звучене ми бяха достатъчни да не оставя книгата до края. После силното въздействие на персонажите и увлекателният и многопластов сюжет ме спечелиха завинаги, само поради факта, че въпроси като:

"Колко живот има в онази война?
Колко смърт в тукашния мир?"


звучат много актуално в днешния ден.
Смислово и сюжетно изключително добре поднесен, тежък, страшен, драматичен разказ за пътуване през живота, успешно напасващ времевите пластове сред географските реалности на случването.

История, тръгваща от много посоки, за да достигне своята кулминация в пълното разкриване на движещата сила на съдбата, в причината и последствията, в неизбежния избор, в преодоляването на болката. Въпроси, намиращи отговор по пътя през живота.
И в заключение - едно от многото ценни неща, които открих за себе си, четейки тази книга, е и изключително вярното определение за изкуството: 
"Сега знам какво е изкуство...То е Господ, който тъгува по хората."

Е, ако някой иска качествена доза чисто изкуство, препоръчвам без колебание.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ПЪРВА  ЧАСТ Жени  писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия  път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/. Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има с...