Пропускане към основното съдържание

"Да дойдеш на света", Маргарет Мацантини


"Да дойдеш на света", Маргарет Мацантини - книга за живота в смъртта и смъртта в живота, за войната сред мира и мира сред войната. За идването на света като най-трудното пътуване, това към себе си и към другия. За отпътуването от света като утвърждаване на живота. За съдбата, преначертана с кръв, за болката, приемането, прошката и "неизкоренимата борбеност на душите".

Майсторски написан роман за едно пътуване през живота и към него, който разказва за силата на личността с нейните недостатъци, гениалност и лудости, за тъмното лице на жестокостта, за безумието и уродливостта на войната. Разказ за борбата и болката да дадеш нов живот, за неведомите пътища на душите по пътя към света. Разказ и за любовта, защото "абсурдната любов по някой път е най-добрата..", защото е любов, която устоява.
Дори само препратките към Андрич и балканския привкус с италианско звучене ми бяха достатъчни да не оставя книгата до края. После силното въздействие на персонажите и увлекателният и многопластов сюжет ме спечелиха завинаги, само поради факта, че въпроси като:

"Колко живот има в онази война?
Колко смърт в тукашния мир?"


звучат много актуално в днешния ден.
Смислово и сюжетно изключително добре поднесен, тежък, страшен, драматичен разказ за пътуване през живота, успешно напасващ времевите пластове сред географските реалности на случването.

История, тръгваща от много посоки, за да достигне своята кулминация в пълното разкриване на движещата сила на съдбата, в причината и последствията, в неизбежния избор, в преодоляването на болката. Въпроси, намиращи отговор по пътя през живота.
И в заключение - едно от многото ценни неща, които открих за себе си, четейки тази книга, е и изключително вярното определение за изкуството: 
"Сега знам какво е изкуство...То е Господ, който тъгува по хората."

Е, ако някой иска качествена доза чисто изкуство, препоръчвам без колебание.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...