"Да дойдеш на света", Маргарет Мацантини - книга за живота в смъртта и смъртта в живота, за войната сред мира и мира сред войната. За идването на света като най-трудното пътуване, това към себе си и към другия. За отпътуването от света като утвърждаване на живота. За съдбата, преначертана с кръв, за болката, приемането, прошката и "неизкоренимата борбеност на душите".
Майсторски написан роман за едно пътуване през живота и към него, който разказва за силата на личността с нейните недостатъци, гениалност и лудости, за тъмното лице на жестокостта, за безумието и уродливостта на войната. Разказ за борбата и болката да дадеш нов живот, за неведомите пътища на душите по пътя към света. Разказ и за любовта, защото "абсурдната любов по някой път е най-добрата..", защото е любов, която устоява.
Майсторски написан роман за едно пътуване през живота и към него, който разказва за силата на личността с нейните недостатъци, гениалност и лудости, за тъмното лице на жестокостта, за безумието и уродливостта на войната. Разказ за борбата и болката да дадеш нов живот, за неведомите пътища на душите по пътя към света. Разказ и за любовта, защото "абсурдната любов по някой път е най-добрата..", защото е любов, която устоява.
Дори само препратките към Андрич и балканския привкус с италианско звучене ми бяха достатъчни да не оставя книгата до края. После силното въздействие на персонажите и увлекателният и многопластов сюжет ме спечелиха завинаги, само поради факта, че въпроси като:
"Колко живот има в онази война?
Колко смърт в тукашния мир?"
звучат много актуално в днешния ден.
"Колко живот има в онази война?
Колко смърт в тукашния мир?"
звучат много актуално в днешния ден.
Смислово и сюжетно изключително добре поднесен, тежък, страшен, драматичен разказ за пътуване през живота, успешно напасващ времевите пластове сред географските реалности на случването.
История, тръгваща от много посоки, за да достигне своята кулминация в пълното разкриване на движещата сила на съдбата, в причината и последствията, в неизбежния избор, в преодоляването на болката. Въпроси, намиращи отговор по пътя през живота.
История, тръгваща от много посоки, за да достигне своята кулминация в пълното разкриване на движещата сила на съдбата, в причината и последствията, в неизбежния избор, в преодоляването на болката. Въпроси, намиращи отговор по пътя през живота.
И в заключение - едно от многото ценни неща, които открих за себе си, четейки тази книга, е и изключително вярното определение за изкуството:
"Сега знам какво е изкуство...То е Господ, който тъгува по хората."
Е, ако някой иска качествена доза чисто изкуство, препоръчвам без колебание.
"Сега знам какво е изкуство...То е Господ, който тъгува по хората."
Е, ако някой иска качествена доза чисто изкуство, препоръчвам без колебание.
Коментари
Публикуване на коментар