Библиотека България

На 30 април 2012 година е отбелязан Международния ден на джаза, по предложение на Генералния секретар на организацията Хърби Хенкок - легендарен джазмен, посланик на ЮНЕСКО за между културен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк".  Хърбърт (Хърби) Джефри Хенкок е съвременен  американски   пианист ,  кийбордист , ръководител на  бенд  и  композитор , носител на престижната музикална награда „Грами“. Като част от втория голям квинтет на тромпетиста  Майлс Дейвис , Хенкок оказва сериозно влияние върху преоткриването на  ритъм секцията  в  джаза , а освен това е един от главните архитекти на  пост-бопа . Той е един от първите джазмени, които приемат музикалните  синтезатори  и  фънк  музиката. Американският пианист предлага Международния ден на джаза да се отбелязва всяка година на 30 април. Денят е огласен като такъв още през ноември 2011 година от ЮНЕСКО, за да подчертае...

Сякаш забравили, че сме били деца, минаваме през ежедневието с бясна скорост и все по-често възприемаме дъгата само като природен феномен. Но има случаи, когато децата ни припомнят какви сме били и често ни вдъхновяват в неподозирани за нас неща. Днес ще ви разкажа как една детска рисунка може да вдъхнови големия, сериозен човек, да се върне назад към детството си и да започне да твори. Съществува сайт под псевдонима  Tatsputin , в който са изложени колекция от интересни рисунки. Историята на тези рисунки е забавна, защото администратор е бащата на две деца - момче и момиче. Принуден непрекъснато да лети до други градове по работа, той решава да уплътни времето си, което понякога е стигало до 3 часа полет, с дорисуване на рисунките на децата му. В края на пътуването те чакали с нетърпение следващата изненада от баща си. Обяснението е приложено към всяка снимка.  "Това пиле арукана е от синът ми. Нея дорисувах в къщи." "Този слон беше нарисуван от ...

Всеки, който е чел повече от една книга или е ходил поне веднъж на театър е запознат с израза на Антон Чехов, че ако в първо действие на сцената виси пушка, то в последното действие тя трябва да гръмне. Театърът е необикновено явление. Само в един миг ни пренася в тайнствен и нереален свят. Той е магия, фантазия, движение във времето и пространството. Театърът  е изключително преживяване не само за актьорите, но и за самия зрител.  И така е откакто се е зародил. В средата на VI преди новата ера религиозните фестивали на древните гърци в чест на бог Дионис раждат театралните представления – трагедия и комедия. Първоначално театърът представлявал танци и песни, които младите мъже извършвали в окръжност при олтара на Дионис. Аристотел пише, че трагедията настъпила в Атина от една песен посветена на Дионис, но самото наименование идва от думата "tragos", което означава "песен на козлите", тъй като членовете на хора надявали м...

Най-дългата дума в българския език е „непротивоконституционствувателствувайте“. Това са 39 символа, които затрудняват изказа и пораждат усмивки. Но винаги съм се чудила коя е най-дългата дума в света? Въпросът може да изглежда странно, защото една съща дума (понятие) на различни езици може да има различни дължини. Въпреки това, най-дългата дума наистина съществува и тя е една и съща за всички езици. Дължината ѝ е 189 819 букви. Това е пълното, техническо наименование на протеина с най-дългата молекула. Опростено се нарича "титин". Открита е в набраздената мускулна тъкан и е основен елемент от механизма на свиване. За да се произнесе са необходими три часа и половина. Казват, че има такъв смелчага, който го е направил. Представете си само какво би било ако се напечата с грешка. Понякога печатните грешки могат да струват много скъпо. В много текстове се срещат печатни грешки, въпреки че редактори и коректори ежедневно се борят с тях. В повеч...

Антоний Петров Димов е роден в Шумен през 1979 г. Завършил е Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Магистър е по Теория на литературата, докторант е по Нова българска литература. Автор е на пет книги – „Съвсем”, „Вестибулария”, „Наръчник за творческо писане”, „е_ЛИПСА” и "Дивергенции". Дебютната му стихосбирка "Съвсем" получава наградата за книга през 2002 г. от Националния студентски литературен конкурс на името на Боян Пенев.  Публикувал е в "Литературен вестник", "Литературен форум", списание "Кръг", "Съвременник", Liternet.bg  и други сайтове и периодични специализирани издания. Журирал е Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ през 2014 г. и първия Национален литературен конкурс „С море в сърцето“ в Царево през 2015 г. Участник е в различни литературни инсталации, акции и пърформанси. Работи в БНР, Радио Шумен. КАЛЕНДАРНА ПОЕЗИЯ по това време на годината ме зарязват ня...

Регионална библиотека „Светослав Минков”  съвместно с издателство „Библиотека България”  представят: „Тетрадката” –  Гостуват поетите Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова 11 май 17:30 ч. в Регионална библиотека „Светослав Минков”, Читалня

Ралица Красимирова Йорданова е родена в град Ямбол на 05.11.1989 год. Средното си образование завършва в ПГ по СС "Дунавска земя" с. Ковачица, общ Лом. В момента е студентка в ШУ "Епископ Константин Преславски", със специалност българска филология. Живее и пише в Пловдив от скоро. Носител е на втора награда в направление поезия на Националния студентски литературен конкурс "Шумен 2012" и „Шумен 2013”, награда от филологическия факултет на ПУ „Паисий. Хилендарски” за автор-студент от Трети Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, първа награда за поезия на  Националния студентски литературен конкурс "Шумен 2014", втора награда в направление белетристика на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев” 2015, първа награда за разказ на Национален конкурс за разказ на младежка тема Варна 2016,  втора награда за разказ в направление литература на Арт-фест Тюленово 2016. Нейни текстове са публикувани в поетическата антология ...

Под Моста:  Коя практика от издателския бизнес в България, с която сте се сблъсквали, ви е омразна и искате да изтръгнете? Симеон Аспарухов:  За нас това, с което сме решили да се занимаваме е наистина ново поприще и голяма част от тънкостите ще научаваме в движение. Лично аз, в продължение на много години съм се занимавал с коренно различна дейност, но натрупания опит казва едно сигурно нещо: „Да бъдем хора и да се отнасяме с хората, така както бихме искали те да се отнасят с нас.“ Независимо от сферата, в която се изявяваме, необходимото условие за успех е да проявяваме уважение, внимание и лично отношение. Може да не е най-правилния бизнес модел на поведение, но ние не подхождаме към инициативата си като към бизнес. Работата винаги трябва да носи удоволствие за всички участници в процеса на протичането на взаимоотношенията.  Ива Спиридонова:  Поглеждането несериозно на неизвестни за литературния свят имена. Това е, което не харесвам и бих искала д...

Яна Вълчева е родена на 11.12.1980 г. Живее и твори в любимия си Бургас. По обазование е магистър по Управление на човешките ресурси. Първата ѝ книга „Дишам спомени” излиза през 2010 г. Нейни стихове са публикувани в различни поетични сборници - „Приятели в поезията”, „Море”, „Всичко за майка ми”, както и в редица електронни издания. През 2017г. излиза нейната първа детска книга „Вълшебни златни сърчица”. Няколко месеца по-късно е издадена и стихосбирката „Миг след лятото”. По четири от стихотворенията в тази стихосбирка са записани песни:  „Цялата съм лято”, „Дълг към душата”, „Ела” и едноименната „Миг след лятото”. „Дълг към душата” е сред песните, участвали в Международния музикален фестивал „Златен кестен”. Дълг към душата Бих искала да бъда непозната, безименна за този грешен свят, да не дължа услуга и отплата, и всички чужди нужди да заспят, да бъде като сън - за миг поне, да чувам само своите копнежи, и вятърът далеч да отнесе на хората безумните брътвежи. Да бъде са...

Как се остихотворява самотата? И как поезията се превръща в нейна метафора? Отговорът на тези въпроси можете да откриете в новата стихосбирка на Емил Павлов - "Самотата е последната ми риза".  Самотата на поета в тази книга не е пречупена сълза, а гордост. И цената, която той заплаща, за да се превърне в дом за стиховете, е висока.  "Самотата е последната ми риза" е дреха от думи, която повече разкрива, вместо да прикрива душата. Всяка нейна кръпка е на мястото си, повтаряща шевиците от рани, които носи сърцето. След като авторът вече ни е разказал как всъщност стихът се изписва:  Превърни си душата в постеля  Ще дойде  С неспокойните пясъци в себе си  в които е дишало времето  върху прозрачните твои стени  ще се изрисува  Спри дъха си  песъчинките укротявай с нежност  и себе си укротявай  и се изписвай  До последност  читателят навлиза все по-навътре в "Изложбените зали н...

„НАШАТА МИСИЯ Е НЕ САМО ДА ОБУЧАВАМЕ, А ДА ВЪЗПИТАВАМЕ, ДА ИЗГРАЖДАМЕ ЕСТЕТИЧЕСКИЯ ВКУС, ДА РАЗВИВАМЕ КОЛЕКТИВНИЯ ДУХ И ДОБРОТО ОБЩУВАНЕ, ДА СЪЧЕТАВАМЕ ПОЛЕЗНОТО С ПРИЯТНОТО, ДА ОСМИСЛЯМЕ СВОБОДНОТО ВРЕМЕ НА ПОДРАСТВАЩИТЕ. ЧРЕЗ ИЗКУСТВОТО, ВСЕКИ, НОСЕЩ ЛЮБОВ КЪМ ТАНЦА В СЪРЦЕТО СИ, ДА ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ОТКРИЕ И РАЗВИЕ СВОЯ ТАЛАНТ, КАТО СЕ ПОТОПИ ВЪВ ВЕЧНАТА МАГИЯ НА ТАНЦА.“ ~ СОФИСТИК-ЖИВО В далечната 1983 г. хореографите Живко Петров и Елина Топалска поставят основата на Танцова формация “СОФИСТИК-ЖИВО”, създавайки нейния първообраз в лицето на ансамбъл „Младост”, по-късно преименуван на музикално-танцова формация „Живо”. Художествен ръководител и хореограф до края на живота си е Живко Петров (1933-1999 г.), а продължител на делото му и до днес е Елина Топалска. През 2003 г., заедно с Румяна Кацарова, тя създава балет „Софистик”. Скоро Танцова формация „Живо” и Балет „Софистик” се сливат в сборна Танцова формация с името „СОФИСТИК-ЖИВО” под ръководството на Елина Топалска. ...

Поезията удря директно на две места - в сърцето и в слабините. Поезията на  Васил Прасков ...тя е слабините на сърцето.  "Слабини" е пълна с думи, които взривяват мозъка и размазват масовата култура, защото от страниците на тази книга ни се хили скандална искреност, от която настръхва кожата.  Брутално открит е светът на "аз-а", пишещият човек е смело разголен и оставен на показ без страх. Гласът на автора / героя е чуваем тъкмо защото е искрен до вулгарност и болка, до любов до смърт. Тоест реален, какъвто е и светът впрочем - безримен, некрасив, черно-бял като мляко и смърт. Обичането в тази поезия е физически усетено, минаващо през плътта и костите по пътя към душата. На ход е мъжката чувственост, издигаща тялото отвъд тленното, превръщащо го в религия, която проповядва истинността на сливането между дух и тяло: *** обичам душата и тялото ти като живота и смъртта крия сърцето си под кожата и зад облаците животът не продължава Ива ...

„Изживей ме“ до болка, до смърт, до край, с такава любов, в която и умирането е невъзможно, с такава любов, от която изход няма. Защото тя съществува и отвъд смъртта, която е просто миг във вечното ѝ царство. Пред Вас е една книга, чиито метафори не са отричане на живота, а утвърждаване на изгарянето. Страници, в които отдаването е действие, равнозначно на самоубийствено съществуване чрез другия. Книга с изключителна сила на въздействие, криеща се в искреността на споделеното себе си, в смелостта на излизането извън душата, за да се търсиш отвъд, там, където те няма, там, където никога няма да бъдеш намерен. Думи с лице, което не може да се нарисува, защото няма да „стигне черното”, думи – тела, думите като смърт от любов. Писане като отпътуване от живота, поезия като „приказка без щастлив край” и затова до болка истинска: поезията ми е по истински случай главните заподозрени липсват Искрена и категорична, „Изживей ме“ е един много силен дебют, който няма да остан...