Пропускане към основното съдържание

Антоний Петров Димов / Поезия






Антоний Петров Димов е роден в Шумен през 1979 г. Завършил е Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Магистър е по Теория на литературата, докторант е по Нова българска литература. Автор е на пет книги – „Съвсем”, „Вестибулария”, „Наръчник за творческо писане”, „е_ЛИПСА” и "Дивергенции". Дебютната му стихосбирка "Съвсем" получава наградата за книга през 2002 г. от Националния студентски литературен конкурс на името на Боян Пенев.  Публикувал е в "Литературен вестник", "Литературен форум", списание "Кръг", "Съвременник", Liternet.bg  и други сайтове и периодични специализирани издания. Журирал е Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ през 2014 г. и първия Национален литературен конкурс „С море в сърцето“ в Царево през 2015 г. Участник е в различни литературни инсталации, акции и пърформанси. Работи в БНР, Радио Шумен.


КАЛЕНДАРНА ПОЕЗИЯ
по това време на годината ме зарязват
някъде помежду софия и шумен
между топлия бриз и ламанша
календарно като разписание на влак
с билет от-до и резервация
и без излишни приказки
без ръкавици
чнг
 


* * *
няма цветове
всичко е черно-бяло
пинко розовата пантера е блъф


ЧАРЛИ ЧАПЛИН
- - -
черно-белите филми 
го бяха подвели
че ако я удари
достатъчно силно
няма да й остави синина

. . .
бялото знаме на очите ти
разтваря зелените ливади
около червените ти зеници
на снимката
така е национално
и напълно обяснява
демографската ни криза


. . .
точно тук
в най невъобразимата
въображаема общност
думите са излишни
но се спори за буквите
в тефтера на съседите

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...