Поезията удря директно на две места - в сърцето и в слабините.
Поезията на Васил Прасков...тя е слабините на сърцето.
"Слабини" е пълна с думи, които взривяват мозъка и размазват масовата култура, защото от страниците на тази книга ни се хили скандална искреност, от която настръхва кожата.
Брутално открит е светът на "аз-а", пишещият човек е смело разголен и оставен на показ без страх. Гласът на автора / героя е чуваем тъкмо защото е искрен до вулгарност и болка, до любов до смърт. Тоест реален, какъвто е и светът впрочем - безримен, некрасив, черно-бял като мляко и смърт.
Обичането в тази поезия е физически усетено, минаващо през плътта и костите по пътя към душата. На ход е мъжката чувственост, издигаща тялото отвъд тленното, превръщащо го в религия, която проповядва истинността на сливането между дух и тяло:
***
обичам душата и тялото ти
като живота и смъртта
крия сърцето си под кожата
и зад облаците
обичам душата и тялото ти
като живота и смъртта
крия сърцето си под кожата
и зад облаците
животът не продължава
Ива Спиридонова
Коментари
Публикуване на коментар