Всеки, който е чел повече от една книга или е ходил поне веднъж на театър е запознат с израза на Антон Чехов, че ако в първо действие на сцената виси пушка, то в последното действие тя трябва да гръмне.
Театърът е необикновено явление. Само в един миг ни пренася в тайнствен и нереален свят. Той е магия, фантазия, движение във времето и пространството. Театърът е изключително преживяване не само за актьорите, но и за самия зрител. И така е откакто се е зародил.
В средата на VI преди новата ера религиозните фестивали на древните гърци в чест на бог Дионис раждат театралните представления – трагедия и комедия. Първоначално театърът представлявал танци и песни, които младите мъже извършвали в окръжност при олтара на Дионис. Аристотел пише, че трагедията настъпила в Атина от една песен посветена на Дионис, но самото наименование идва от думата "tragos", което означава "песен на козлите", тъй като членовете на хора надявали маска на козли.
Атиняните били страстни фенове на театъра. По време на Великия дионисиев фестивал, театралните представления продължавали по три дена, през които се организирали състезания сред авторите на трагедии и комедии. Всеки от тях е трябвало да представи по три трагедии и една комедия. Представленията се провеждали на открито от сутрин до вечер. Театрите били разположени на хълмове, а зрителите сядали върху издълбани, каменни склонове.
В древен Рим зрителите със специално задоволство се възхищавали на баталните сцени, не само на гладиаторите, но и по време на театрални представления. В сцените, в които се е изисквало да се опише смърт, истинският актьор бил заменян с роб осъден на смърт, за да бъде убит пред ентусиазираната публика. Робът е мъртъв - Думите суфле и суфльор са напълно различни по смисъл, но и двете идват от френската дума "souffle" (издишване, полъх). Суфле - защото е леко като въздух, а суфльор, защото всички подадени реплики към актьорите е трябвало да се правят тихо и да не се забелязват от зрителя.
Дори и от тези, които седят на първия ред.
По времето на Пушкин е имало столове само в първите редове на театралната зала. Тези места са били предназначени за богатите и известните. Останалите посетители, най-често обикновени хора и работници, били правостоящи. Цената на билета за тази част на залата била много по-ниска.
Съвсем скоро разбрах, че модерните сериали по никакъв начин не са изобретение на 20-ти век. В древността в Сицилия е имало представления, които продължавали повече от един месец. Всеки ден, след края на работния ден, публиката бързала към театъра, за да види дългоочакваното представление. С голяма популярност, в продължение на 8 века, се сдобила враждата на Роланд с маврите.
ЖЕСТОКО!
Жестоко е дори, че съществува театър на жестокостта. Тук си заслужава да се отбележи, че там няма да видите мъчения и насилие. Всички представления са изградени върху определени жестове и нечленоразделни звуци.
Коментари
Публикуване на коментар