Пропускане към основното съдържание

Малки хапки за театъра от Олеся Николова






Всеки, който е чел повече от една книга или е ходил поне веднъж на театър е запознат с израза на Антон Чехов, че ако в първо действие на сцената виси пушка, то в последното действие тя трябва да гръмне.
Театърът е необикновено явление. Само в един миг ни пренася в тайнствен и нереален свят. Той е магия, фантазия, движение във времето и пространството. Театърът  е изключително преживяване не само за актьорите, но и за самия зрител.  И така е откакто се е зародил.














В средата на VI преди новата ера религиозните фестивали на древните гърци в чест на бог Дионис раждат театралните представления – трагедия и комедия. Първоначално театърът представлявал танци и песни, които младите мъже извършвали в окръжност при олтара на Дионис. Аристотел пише, че трагедията настъпила в Атина от една песен посветена на Дионис, но самото наименование идва от думата "tragos", което означава "песен на козлите", тъй като членовете на хора надявали маска на козли.
Атиняните били страстни фенове на театъра. По време на Великия дионисиев фестивал, театралните представления продължавали по три дена, през които се организирали състезания сред авторите на трагедии и комедии. Всеки от тях е трябвало да представи по три трагедии и една комедия. Представленията  се провеждали на открито от сутрин до вечер. Театрите били разположени на хълмове, а зрителите сядали върху издълбани, каменни склонове.














В древен Рим зрителите със специално задоволство се възхищавали на баталните сцени, не само на гладиаторите, но и по време на театрални представления. В сцените, в които се е изисквало да се опише смърт, истинският актьор бил заменян с роб осъден на смърт, за да бъде убит пред ентусиазираната публика. Робът е мъртъв - Думите суфле и суфльор са напълно различни по смисъл, но и двете идват от френската дума "souffle" (издишване, полъх). Суфле - защото е леко като въздух, а суфльор, защото всички подадени реплики към актьорите е трябвало да се правят тихо и да не се забелязват от зрителя.
Дори и от тези, които седят на първия ред.
По времето на Пушкин е имало столове само в първите редове на театралната зала. Тези места са били предназначени за богатите и известните. Останалите посетители, най-често обикновени хора и работници, били правостоящи. Цената на билета за тази част на залата била много по-ниска.
Съвсем скоро разбрах, че модерните сериали по никакъв начин не са изобретение на 20-ти век. В древността в Сицилия е имало представления, които продължавали повече от един месец. Всеки ден, след края на работния ден, публиката бързала към театъра, за да види дългоочакваното представление. С голяма популярност, в продължение на 8 века, се сдобила враждата на Роланд с маврите.
ЖЕСТОКО!
Жестоко е дори, че съществува театър на жестокостта.  Тук си заслужава да се отбележи, че там няма да видите мъчения и насилие. Всички представления са изградени върху определени жестове и нечленоразделни звуци.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ПЪРВА  ЧАСТ Жени  писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия  път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/. Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има с...