Пропускане към основното съдържание

Малки хапки за театъра от Олеся Николова






Всеки, който е чел повече от една книга или е ходил поне веднъж на театър е запознат с израза на Антон Чехов, че ако в първо действие на сцената виси пушка, то в последното действие тя трябва да гръмне.
Театърът е необикновено явление. Само в един миг ни пренася в тайнствен и нереален свят. Той е магия, фантазия, движение във времето и пространството. Театърът  е изключително преживяване не само за актьорите, но и за самия зрител.  И така е откакто се е зародил.














В средата на VI преди новата ера религиозните фестивали на древните гърци в чест на бог Дионис раждат театралните представления – трагедия и комедия. Първоначално театърът представлявал танци и песни, които младите мъже извършвали в окръжност при олтара на Дионис. Аристотел пише, че трагедията настъпила в Атина от една песен посветена на Дионис, но самото наименование идва от думата "tragos", което означава "песен на козлите", тъй като членовете на хора надявали маска на козли.
Атиняните били страстни фенове на театъра. По време на Великия дионисиев фестивал, театралните представления продължавали по три дена, през които се организирали състезания сред авторите на трагедии и комедии. Всеки от тях е трябвало да представи по три трагедии и една комедия. Представленията  се провеждали на открито от сутрин до вечер. Театрите били разположени на хълмове, а зрителите сядали върху издълбани, каменни склонове.














В древен Рим зрителите със специално задоволство се възхищавали на баталните сцени, не само на гладиаторите, но и по време на театрални представления. В сцените, в които се е изисквало да се опише смърт, истинският актьор бил заменян с роб осъден на смърт, за да бъде убит пред ентусиазираната публика. Робът е мъртъв - Думите суфле и суфльор са напълно различни по смисъл, но и двете идват от френската дума "souffle" (издишване, полъх). Суфле - защото е леко като въздух, а суфльор, защото всички подадени реплики към актьорите е трябвало да се правят тихо и да не се забелязват от зрителя.
Дори и от тези, които седят на първия ред.
По времето на Пушкин е имало столове само в първите редове на театралната зала. Тези места са били предназначени за богатите и известните. Останалите посетители, най-често обикновени хора и работници, били правостоящи. Цената на билета за тази част на залата била много по-ниска.
Съвсем скоро разбрах, че модерните сериали по никакъв начин не са изобретение на 20-ти век. В древността в Сицилия е имало представления, които продължавали повече от един месец. Всеки ден, след края на работния ден, публиката бързала към театъра, за да види дългоочакваното представление. С голяма популярност, в продължение на 8 века, се сдобила враждата на Роланд с маврите.
ЖЕСТОКО!
Жестоко е дори, че съществува театър на жестокостта.  Тук си заслужава да се отбележи, че там няма да видите мъчения и насилие. Всички представления са изградени върху определени жестове и нечленоразделни звуци.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Малки хапки океан от Бен Янг – Олеся Николова

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...

Кои сме ние?

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...