Малки хапки от завършени картини на малки деца - Олеся Николова

Сякаш забравили, че сме били деца, минаваме през ежедневието с бясна скорост и все по-често възприемаме дъгата само като природен феномен.

Но има случаи, когато децата ни припомнят какви сме били и често ни вдъхновяват в неподозирани за нас неща.

Днес ще ви разкажа как една детска рисунка може да вдъхнови големия, сериозен човек, да се върне назад към детството си и да започне да твори.

Съществува сайт под псевдонима Tatsputin, в който са изложени колекция от интересни рисунки. Историята на тези рисунки е забавна, защото администратор е бащата на две деца - момче и момиче.

Принуден непрекъснато да лети до други градове по работа, той решава да уплътни времето си, което понякога е стигало до 3 часа полет, с дорисуване на рисунките на децата му.

В края на пътуването те чакали с нетърпение следващата изненада от баща си.

Обяснението е приложено към всяка снимка. 

"Това пиле арукана е от синът ми. Нея дорисувах в къщи."

"Този слон беше нарисуван от моята 5-годишна дъщеря, той ѝ разказва приказки, докато спи, така че този вид слон е достоен да бъде нарисуван"

"Няколко месеца по-късно, помолих дъщеря ми да напише друга история, за да има нещо, което да правя по време на пътуването. За щастие може да се носи неограничен брой моливи в самолета."

"Когато рисувах тази картина имаше проблеми, тъй като блузата на момичето, за моя изненада, не е трябвало да бъде червена, трябваше да платя глоба"

"На последното работно пътуване, както виждате, синът ми се присъедини и заедно с дъщеря ми  ми дадоха тази снимка "

"Е, този път за първи път забравих цветните моливи у дома и затова трябваше да рисувам с таблета." Децата бяха много щастливи"

“Синът ми сам реши да изрисува белега на главата на извънземното, но после ме помоли да подобря рисунката. Опитах се.”

В България също съм срещала родители вдъхновени от своите деца. Представям ви двама от тях, макар че са много повече.

Мария Стоянова от град Бургас. Тя е артист по душа и призвание, с музикално образование. За нея рисуването е основно изразно средство – така както езикът, жестовете, мимиките, писането, музиката са проводници на вътрешния свят на човек. То е терапия, свобода, зареждане, пътуване, потъване в собствените мисли и чувства, радост, тъга, смях, ридание и още толкова много неща. Повече от вдъхновените творби, можете да видите страничката ѝ KIDMOS.

Андон Георгиев - Andonasty от Пловдив също е родител, който не само се вдъхновява от детето си, но и успешно прилага рисунките му. Познат като дизайнер, илюстратор и арт директор той успява умело да погледне през детските очи и да се потопи в невероятния им свят.

 “Винаги правя това, което смятам за потребно. Не се влияя от модни течения и преходни увлечения. Държа да бъда максимално искрен в изразните средства и да показвам, другата гледна точка.

Винаги съм обичал разграничаването от конвенционалното и общоприетото, защото за мен е важно действия, личности и мисли да излязат от съградените рамки. Движение – движение на възприятията. Аз рисувам, създавам, движа се и желанието ми е тези действия да пътуват и да достигат до различни места, да бъдат възприемани и видяни от нови хора, в нови пространства, по нов начин.”