Пропускане към основното съдържание

Последната риза от стихове на Емил Павлов





Как се остихотворява самотата? И как поезията се превръща в нейна метафора? Отговорът на тези въпроси можете да откриете в новата стихосбирка на Емил Павлов - "Самотата е последната ми риза". 

Самотата на поета в тази книга не е пречупена сълза, а гордост. И цената, която той заплаща, за да се превърне в дом за стиховете, е висока. 

"Самотата е последната ми риза" е дреха от думи, която повече разкрива, вместо да прикрива душата. Всяка нейна кръпка е на мястото си, повтаряща шевиците от рани, които носи сърцето. След като авторът вече ни е разказал как всъщност стихът се изписва: 

Превърни си душата в постеля 
Ще дойде 
С неспокойните пясъци в себе си 
в които е дишало времето 
върху прозрачните твои стени 
ще се изрисува 
Спри дъха си 
песъчинките укротявай с нежност 
и себе си укротявай 
и се изписвай 
До последност 

читателят навлиза все по-навътре в "Изложбените зали на сърцето". Раните, липсите, болките са експонати, които са изложени на показ с цялата откровеност, на която е способен пишещият човек. Често в поезията темата за корелацията "пишещ - стих", "автор - произведение", се засяга от интимните с думите. Но всеки път тя бива пречупена през личното светоусещане, което ѝ дава необходимата доза истинност. При Емил Павлов също е така, но начинът, който той е избрал, всъщност е интересен и за читателя, защото е своего рода пътешествие в интимността: 

Стъпвай нежно 
тишината на своите пръсти 
остави да танцува 
върху струната на душата ми брулена 
Все още изпъната уморила и вятъра 
тя те очаква 
да ѝ бъдеш присъда 

Откровеността води четящия до прага на възможното възприемане, защото в един момент той всъщност се оказва в Ада на един човешки опит за съществуване: 

Изложбата откривам 
в най-величествената измежду всички зали – 
Градината на Ада 

Посетител, които няма начин да не развие симпатия към душата, изложена на показ. Но и съпреживяващ, на чието въображение са оставени доста възможни детайли от изложбата, довела го до Ада. Изложба, провокираща вглеждане в личния ни ад. Където обикновено присъстваш трайно само ти. 

Така, минавайки през себеизразяването и излагането на показ, авторът достига до единственият възможен изход на тази авто-изложба - обличането на самотата. Всички търсения на Човека, на другия, на близостта, на любовта, завършват вътре в теб самия. За да разбереш накрая, че всъщност винаги си бил сам. И единствено Тя остава с теб завинаги: 

Самотата си рисувам 
стих след стих 
изписвам съкровените ѝ тайни 

Не я изхвърлих с времето 
и даже и простих – 
единствена с мен до края ще остане 

Всъщност, с тази своя книга, Емил Павлов сякаш твърди, че другото име на поезията е Самота. Че домът на поетите е там, в нея и всеки път завършва пред вратите ѝ. А всеки стих започва там. 
Противоречив е образът на самотата у Павлов - ту обичан, ту не, веднъж дом, друг път ад. Няма колебание само при думите, с които я описва, извезвайки с тях последната си риза: 

Самотата е последната ми риза 
Най-много нея исках да даря 

И, неоткрил начин да я дари на ближния, неоткрил начин за очовечаване, авторът остихотворява самотата, превръща я в поезия. Така, вместо риза, дарява стихове. А самотата приютява в себе си. 

Ива Спиридонова

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ПЪРВА  ЧАСТ Жени  писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия  път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/. Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има с...