Пропускане към основното съдържание

Последната риза от стихове на Емил Павлов





Как се остихотворява самотата? И как поезията се превръща в нейна метафора? Отговорът на тези въпроси можете да откриете в новата стихосбирка на Емил Павлов - "Самотата е последната ми риза". 

Самотата на поета в тази книга не е пречупена сълза, а гордост. И цената, която той заплаща, за да се превърне в дом за стиховете, е висока. 

"Самотата е последната ми риза" е дреха от думи, която повече разкрива, вместо да прикрива душата. Всяка нейна кръпка е на мястото си, повтаряща шевиците от рани, които носи сърцето. След като авторът вече ни е разказал как всъщност стихът се изписва: 

Превърни си душата в постеля 
Ще дойде 
С неспокойните пясъци в себе си 
в които е дишало времето 
върху прозрачните твои стени 
ще се изрисува 
Спри дъха си 
песъчинките укротявай с нежност 
и себе си укротявай 
и се изписвай 
До последност 

читателят навлиза все по-навътре в "Изложбените зали на сърцето". Раните, липсите, болките са експонати, които са изложени на показ с цялата откровеност, на която е способен пишещият човек. Често в поезията темата за корелацията "пишещ - стих", "автор - произведение", се засяга от интимните с думите. Но всеки път тя бива пречупена през личното светоусещане, което ѝ дава необходимата доза истинност. При Емил Павлов също е така, но начинът, който той е избрал, всъщност е интересен и за читателя, защото е своего рода пътешествие в интимността: 

Стъпвай нежно 
тишината на своите пръсти 
остави да танцува 
върху струната на душата ми брулена 
Все още изпъната уморила и вятъра 
тя те очаква 
да ѝ бъдеш присъда 

Откровеността води четящия до прага на възможното възприемане, защото в един момент той всъщност се оказва в Ада на един човешки опит за съществуване: 

Изложбата откривам 
в най-величествената измежду всички зали – 
Градината на Ада 

Посетител, които няма начин да не развие симпатия към душата, изложена на показ. Но и съпреживяващ, на чието въображение са оставени доста възможни детайли от изложбата, довела го до Ада. Изложба, провокираща вглеждане в личния ни ад. Където обикновено присъстваш трайно само ти. 

Така, минавайки през себеизразяването и излагането на показ, авторът достига до единственият възможен изход на тази авто-изложба - обличането на самотата. Всички търсения на Човека, на другия, на близостта, на любовта, завършват вътре в теб самия. За да разбереш накрая, че всъщност винаги си бил сам. И единствено Тя остава с теб завинаги: 

Самотата си рисувам 
стих след стих 
изписвам съкровените ѝ тайни 

Не я изхвърлих с времето 
и даже и простих – 
единствена с мен до края ще остане 

Всъщност, с тази своя книга, Емил Павлов сякаш твърди, че другото име на поезията е Самота. Че домът на поетите е там, в нея и всеки път завършва пред вратите ѝ. А всеки стих започва там. 
Противоречив е образът на самотата у Павлов - ту обичан, ту не, веднъж дом, друг път ад. Няма колебание само при думите, с които я описва, извезвайки с тях последната си риза: 

Самотата е последната ми риза 
Най-много нея исках да даря 

И, неоткрил начин да я дари на ближния, неоткрил начин за очовечаване, авторът остихотворява самотата, превръща я в поезия. Така, вместо риза, дарява стихове. А самотата приютява в себе си. 

Ива Спиридонова

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Малки хапки океан от Бен Янг – Олеся Николова

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...

Кои сме ние?

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...