Пропускане към основното съдържание

Международен ден на джаза




На 30 април 2012 година е отбелязан Международния ден на джаза, по предложение на Генералния секретар на организацията Хърби Хенкок - легендарен джазмен, посланик на ЮНЕСКО за между културен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк".  Хърбърт (Хърби) Джефри Хенкок е съвременен американски пианисткийбордист, ръководител на бенд и композитор, носител на престижната музикална награда „Грами“. Като част от втория голям квинтет на тромпетиста Майлс Дейвис, Хенкок оказва сериозно влияние върху преоткриването на ритъм секцията в джаза, а освен това е един от главните архитекти на пост-бопа. Той е един от първите джазмени, които приемат музикалните синтезатори и фънк музиката.
Американският пианист предлага Международния ден на джаза да се отбелязва всяка година на 30 април. Денят е огласен като такъв още през ноември 2011 година от ЮНЕСКО, за да подчертае ролята на специфичния стил музика в съвременния свят. В следващата година Международният ден на джаза е признат и от ООН. Избраната дата съвпада с последния ден от отбелязвания в САЩ Месец на джаза (Jazz Appreciation Month) през април. 
Целта на този ден е да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз любители от цял свят, за да отпразнуват безценното културно наследство на джаза. Да обединява само с няколко ноти хора, които нямат нищо общо, често напълно мълчаливо да изразява връзките, които не могат да бъдат изразени с думи. Джазът съдейства по най-непосредствен начин за издигането на човешките права, равенството и толерантността.
Днешният ден се чества от целия свят със стотици концерти в повечето столици и в други градове, които имат отношение към джаз течението в музиката. Хенкок казва, че годишното честване откроява "международния дипломатически аспект на джаза и разкрива способността му да събира различни култури и нации“.
Първият концерт е организиран през 2012 година, на площад "Конго" в град Ню Орлиънс, популярен като люлката на джаз музиката.
"Надявам се този ден да разпръсва радостта от спонтанното съзидание, характерно за тази музика.“ – споделя Хенкок.
Честит празник! Проверете културния афиш и във вашия град.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ПЪРВА  ЧАСТ Жени  писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия  път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/. Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има с...