Пропускане към основното съдържание

Малки хапки за думите и текста от Олеся Николова







Най-дългата дума в българския език е „непротивоконституционствувателствувайте“. Това са 39 символа, които затрудняват изказа и пораждат усмивки.

Но винаги съм се чудила коя е най-дългата дума в света?

Въпросът може да изглежда странно, защото една съща дума (понятие) на различни езици може да има различни дължини. Въпреки това, най-дългата дума наистина съществува и тя е една и съща за всички езици. Дължината ѝ е 189 819 букви.
Това е пълното, техническо наименование на протеина с най-дългата молекула. Опростено се нарича "титин". Открита е в набраздената мускулна тъкан и е основен елемент от механизма на свиване. За да се произнесе са необходими три часа и половина. Казват, че има такъв смелчага, който го е направил.



Представете си само какво би било ако се напечата с грешка. Понякога печатните грешки могат да струват много скъпо.

В много текстове се срещат печатни грешки, въпреки че редактори и коректори ежедневно се борят с тях. В повечето случаи те не са фатални и могат само да подразнят, но понякога могат да доведат до сериозни финансови последици.
През 2005 г. на Токийската фондова борса акциите на рентабилната фирма J-Com започнали да се продават на цена от 1 йена за 610 000 акции. Това се случило в резултат на банална печатна грешка, направена от служителя за техническа поддръжка на Mizuho Securities, който отговарял за процеса на пускане на акции и котировки. В полето "цена" той сложил броя акции (1), а в полето "количество" стойността на акцията (610 000). Въпреки че тази печатна грешка е открита много бързо, много акции се продали буквално "на безценица". Загубите за J-Com, заради тази печатна грешка били на стойност 347 милиона $. Тези загуби били компенсирани от Токийската фондова борса заедно с Mizuho Securities, чиято съдба с днешна дата е неизвестна.

Мога да предположа, че това е най-кратката и тъжна история на един живот, но няма да съм права.

Големият Хемингуей веднъж се хванал на бас, че ще напише трогателна и тъжна история с най-малко думи:  "Продават се детски обувки. Неносени."
Може би ако Хемингуей знаеше езика на аборигените, щеше да напише още по-кратка история с още по-малко букви.

Азбуката на аборигените от о. Бугенвил (източно от Нова Гвинея) Ротокас съдържа само 12 букви от които 5 гласни и 7 съгласни.

Чудно е колко ли обемни книги биха имали, имайки предвид, че най-дългата художествена книга (по брой думи) е на френският автор Ж. Ромен, който е написал 27 тома роман-епопея за "Хората на добрата воля", описващ събитията от 1908-1933. Отнема му 14 години.

При такъв обем трудно се разпространява книга, особено ако 14 години чакаш последния том да излезе.

Затова пък най-разпространената книга, която дори е спомената в Гинес е Библията , чиято обща циркулация достига 6 милиарда копия. За сравнение, общото разпространение на Корана е около 2 милиарда.



И след като съм започнала с НАЙ, няма как да не спомена и най-обемното стихотворение на таджикийския поет Х. Туси, който 35 години пише поемата  "Шахнаме", чийто общ обем е шест тома от  1 милион и 200 хиляди стиха. Каква жена е била тази Шахнаме, щом е успяла 35 години да владее сърцето на поета.


Възможно е именно заради него да е възникнал жанра на моностиха като противовес.
Разбира се, че това е малко вероятно, защото стихотворения от един стих са открити още през античността. Но, може би, най-известна е поемата на В. Брисуов, отпечатана в колекцията "Руски символисти" (1895). Ето цялото стихотворение:
„О, затвори бледите си крака.“









Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Малки хапки океан от Бен Янг – Олеся Николова

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...

Кои сме ние?

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...