Пропускане към основното съдържание

Малки хапки за думите и текста от Олеся Николова







Най-дългата дума в българския език е „непротивоконституционствувателствувайте“. Това са 39 символа, които затрудняват изказа и пораждат усмивки.

Но винаги съм се чудила коя е най-дългата дума в света?

Въпросът може да изглежда странно, защото една съща дума (понятие) на различни езици може да има различни дължини. Въпреки това, най-дългата дума наистина съществува и тя е една и съща за всички езици. Дължината ѝ е 189 819 букви.
Това е пълното, техническо наименование на протеина с най-дългата молекула. Опростено се нарича "титин". Открита е в набраздената мускулна тъкан и е основен елемент от механизма на свиване. За да се произнесе са необходими три часа и половина. Казват, че има такъв смелчага, който го е направил.



Представете си само какво би било ако се напечата с грешка. Понякога печатните грешки могат да струват много скъпо.

В много текстове се срещат печатни грешки, въпреки че редактори и коректори ежедневно се борят с тях. В повечето случаи те не са фатални и могат само да подразнят, но понякога могат да доведат до сериозни финансови последици.
През 2005 г. на Токийската фондова борса акциите на рентабилната фирма J-Com започнали да се продават на цена от 1 йена за 610 000 акции. Това се случило в резултат на банална печатна грешка, направена от служителя за техническа поддръжка на Mizuho Securities, който отговарял за процеса на пускане на акции и котировки. В полето "цена" той сложил броя акции (1), а в полето "количество" стойността на акцията (610 000). Въпреки че тази печатна грешка е открита много бързо, много акции се продали буквално "на безценица". Загубите за J-Com, заради тази печатна грешка били на стойност 347 милиона $. Тези загуби били компенсирани от Токийската фондова борса заедно с Mizuho Securities, чиято съдба с днешна дата е неизвестна.

Мога да предположа, че това е най-кратката и тъжна история на един живот, но няма да съм права.

Големият Хемингуей веднъж се хванал на бас, че ще напише трогателна и тъжна история с най-малко думи:  "Продават се детски обувки. Неносени."
Може би ако Хемингуей знаеше езика на аборигените, щеше да напише още по-кратка история с още по-малко букви.

Азбуката на аборигените от о. Бугенвил (източно от Нова Гвинея) Ротокас съдържа само 12 букви от които 5 гласни и 7 съгласни.

Чудно е колко ли обемни книги биха имали, имайки предвид, че най-дългата художествена книга (по брой думи) е на френският автор Ж. Ромен, който е написал 27 тома роман-епопея за "Хората на добрата воля", описващ събитията от 1908-1933. Отнема му 14 години.

При такъв обем трудно се разпространява книга, особено ако 14 години чакаш последния том да излезе.

Затова пък най-разпространената книга, която дори е спомената в Гинес е Библията , чиято обща циркулация достига 6 милиарда копия. За сравнение, общото разпространение на Корана е около 2 милиарда.



И след като съм започнала с НАЙ, няма как да не спомена и най-обемното стихотворение на таджикийския поет Х. Туси, който 35 години пише поемата  "Шахнаме", чийто общ обем е шест тома от  1 милион и 200 хиляди стиха. Каква жена е била тази Шахнаме, щом е успяла 35 години да владее сърцето на поета.


Възможно е именно заради него да е възникнал жанра на моностиха като противовес.
Разбира се, че това е малко вероятно, защото стихотворения от един стих са открити още през античността. Но, може би, най-известна е поемата на В. Брисуов, отпечатана в колекцията "Руски символисти" (1895). Ето цялото стихотворение:
„О, затвори бледите си крака.“









Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ПЪРВА  ЧАСТ Жени  писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия  път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/. Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има с...