Пропускане към основното съдържание

Ива и Симеон разказват за Библиотека България в "Под Моста"


ива, симеон, разказват, библиотека българия, под моста, книга, издателство, книгоиздателство




Под Моста: Коя практика от издателския бизнес в България, с която сте се сблъсквали, ви е омразна и искате да изтръгнете?
Симеон Аспарухов: За нас това, с което сме решили да се занимаваме е наистина ново поприще и голяма част от тънкостите ще научаваме в движение. Лично аз, в продължение на много години съм се занимавал с коренно различна дейност, но натрупания опит казва едно сигурно нещо: „Да бъдем хора и да се отнасяме с хората, така както бихме искали те да се отнасят с нас.“ Независимо от сферата, в която се изявяваме, необходимото условие за успех е да проявяваме уважение, внимание и лично отношение. Може да не е най-правилния бизнес модел на поведение, но ние не подхождаме към инициативата си като към бизнес. Работата винаги трябва да носи удоволствие за всички участници в процеса на протичането на взаимоотношенията. 
Ива Спиридонова: Поглеждането несериозно на неизвестни за литературния свят имена. Това е, което не харесвам и бих искала да променя. Защото, ако не дадем шанс на потенциален „драскач” без име, как ще разберем, ако той се окаже талант? Не харесвам и отношението към т.нар. самоиздаващи се автори. Защото те преди всичко са избрали свободата да бъдат себе си извън ограниченията. И, разбира се, липсата на т.нар. литературен агент е нещо, което „Библиотека България” също ще се стреми да промени.
Цялото интервю можете да прочетете тук

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...