Пропускане към основното съдържание

Ива и Симеон разказват за Библиотека България в "Под Моста"


ива, симеон, разказват, библиотека българия, под моста, книга, издателство, книгоиздателство




Под Моста: Коя практика от издателския бизнес в България, с която сте се сблъсквали, ви е омразна и искате да изтръгнете?
Симеон Аспарухов: За нас това, с което сме решили да се занимаваме е наистина ново поприще и голяма част от тънкостите ще научаваме в движение. Лично аз, в продължение на много години съм се занимавал с коренно различна дейност, но натрупания опит казва едно сигурно нещо: „Да бъдем хора и да се отнасяме с хората, така както бихме искали те да се отнасят с нас.“ Независимо от сферата, в която се изявяваме, необходимото условие за успех е да проявяваме уважение, внимание и лично отношение. Може да не е най-правилния бизнес модел на поведение, но ние не подхождаме към инициативата си като към бизнес. Работата винаги трябва да носи удоволствие за всички участници в процеса на протичането на взаимоотношенията. 
Ива Спиридонова: Поглеждането несериозно на неизвестни за литературния свят имена. Това е, което не харесвам и бих искала да променя. Защото, ако не дадем шанс на потенциален „драскач” без име, как ще разберем, ако той се окаже талант? Не харесвам и отношението към т.нар. самоиздаващи се автори. Защото те преди всичко са избрали свободата да бъдат себе си извън ограниченията. И, разбира се, липсата на т.нар. литературен агент е нещо, което „Библиотека България” също ще се стреми да промени.
Цялото интервю можете да прочетете тук

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ПЪРВА  ЧАСТ Жени  писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия  път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/. Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има с...