Библиотека България

Казват, че децата олицетворяват същността ни. Мнозина сега ще погледнат снимките на децата си и ще видят колко са усмихнати, щастливи и безгрижни. Да, такива сме! По случай днешния празник и с помощта на руския сайт „Интересни факти“, реших да се поразходя из фактите за децата. Всички знаем, че 1 юни е денят на детето, но в Сейшелите този празник продължава цял месец. В Корея 9- те месеца, в които бебето се намира в утробата на майката, се включват във възрастта на детето. Ето защо, корейските деца са винаги една година по-възрастни от техните връстници от други страни, въпреки че няма физическа разлика. Най- многодетния баща е султан Исмаил от Мароко. Той има 340 дъщери и 548 сина; Интересно е, че новороденото дете може да различи червено и зелено, но не вижда синьо. Нали знаете, че Далтон не е виждал само червения цвят, а до скоро синият като такъв в е бил непознат. В „Одисея“ има множество определения, но нито едно конкретно назоваване на синия цвят. Черния цвят се...

Навремето имаше непопулярен виц, който гласеше: „- Колко екзистенциалисти трябват, за да сменят електрическа крушка? - Двама. Един сменя крушката, другият отбелязва, че крушката символизира единственото светило на субективната реалност в отвъдния свят на безкрайния абсурд, достигащ сантименталния космос на небитието.“ Ако крушката символизира единственото светило на субективната реалност в отвъдния свят на безкрайния абсурд, достигащ сантименталния космос на небитието, защо да не съществува мини свят, който да се побира в една крушка. Това ни доказва албанският фотограф Адриан Лимани, който създава необичайни миниатюрни светове вътре в електрическите крушки, които според него имат същия ефект като бутилираните кораби. Авторът е вдъхновен от музика, филми, книги и дори ситуации, в които попада всеки ден. Снимки:  Caters News Agency

„ДНИ  ЗА ОБИЧАНЕ” - СИМЕОН АСПАРУХОВ „Дни за обичане” е книга-вселена. Родена от хаоса на един Разхвърлян ум, този на Симеон Аспарухов. Избухване на супернова, събрала в себе си всичко, което придава значение и цвят на живота. Симбиоза от различни видове изкуства, калейдоскоп, създаден от многообразен и истински   творец, проправящ пътища към душите на хората. Тук няма само поезия, има и музика, и картини, и уловени мигове. Думите са само част от пъзела на живота, който всъщност е идеално подреден именно в своята разхвърляност и разказан чрез слово. В тази книга има светове от смисъл, истини, пречупени през призмата на очите на душата. Авторът задава въпроси, чиито отговори всички ние търсим - Кои са дните за обичане? Кой е правилният път? Къде е вярата? Жива ли е надеждата? Как се обича? И пишейки себе си, дава своя отговор: А щом те открия   ще знам, че живея в дни от онези, които наричаме дни за обичане... Отговор, съдържащ се в намирането на дру...

ЛИТЕРАТУРНО ДВИЖЕНИЕ И ЕЛЕКТРОННО СПИСАНИЕ – що е то? НАСП е ново и интересно явление в съвременната българска литература и членовете и създателите му поддържат идеята за свободна ъндъргаунд сцена за всеки, поискал да сподели творчеството си, като работят активно за това чрез трибуната на списанието и ежемесечните литературни четения в София и страната. Идеята за свободата в писането и себеизразяването, е водеща, без робуване на институции и авторитети. Разграничават се от политически и академични пристрастия и влияния, от разглеждането на творбата като продукт и литературата като завод за творци. Категорично застават против поезията като комерсиален продукт и лайфстйл литературата, както и студеното академично писане. Идеята за възкресяването на автора като такъв, с цялата му делегирана свобода по отношение на езика, е в основата на идеологията им. Членовете на НАСП категорично държат да останат само в рамките на поезията, следвайки традициите на поетите – символисти, предс...

Да усетиш себе си нестабилен в равнините на думите и да искаш да забравиш точно там своите стъпки. С плискане да нагазиш в реките на думите и да усещаш студа на леда им. Да осъзнаваш, че пиеш от отровени думи, докато видиш и последната капка на дъното. Да бягаш без план за спасение, а защото изтръпваш от страх пред кръвожадното в думите. Да криволичиш в пътеките, търсейки ключа към думите, в оставени стъпки на предишни загубени. Да не схващаш как в плен си на своето тичане, да тлееш при всяко ненужно спиране, да губиш думи в опити да разбираш. И след всичката безнадеждност, която си срещнал по пътя си, след полета в равнините на думите, да отлиташ с птиците, да прегръщаш вятъра и да разбираш как всъщност се превръщаш в нежност. Грапавостта от усещането за неравен чакъл под стъпалата, лед под езика и изтръпването на челюстта или изпотени длани при първа среща с непозната, са примери за малките битки в живота ни, които преглъщаме все някак. Защото тях ги избираме. Но кога...

Срещала съм хора, които в живота си са чели само по една книга и в повечето случаи тя е била с картинки. Чудила съм се какво ли би било ако на тези хора не им се налагаше да се борят с буквите и да се потапят в света на повече от една емоция. Може би повече прочетени книги, без картинки, повече от една емоция… За тези хора, най-подходящи сякаш са книгите на Нино Орланди. Италиански скулптор и самоук художник, който създава книги от дърво. По-известни негови книги са  "Книгата на живота", "Магическата планина" и "Книгата на сънищата". Книгите на Орланди в по-голямата си част празни, показвайки дъски от дърво вместо думи, но въпреки това той успява да предаде сложни истории на своите последователи. Протягане на ръцете, които се опитват да достигнат границите на листа, лица, излизащи от нищото, неизвестни символи монтирани зад дървени блокове.  Орланди има ярко въображение, а красивите му творби носят силен характер.

Преди години качих на стоп интересен човек, който пътуваше към Грузия, но вече беше обиколил половината свят на стоп. Оказа се, че е швед и през половината година работи на пристанището, подреждайки контейнери върху корабите. Стана ми интересно и го разпитах как точно се случва. Обясни ми го простичко: „Сякаш играеш тетрис.“ Той пое по своя път, а спомена за човека, който играе тетрис с контейнери по корабите избледня. До онзи ден, когато се натъкнах на изкуството Майкъл Йохансон - необичаен художник и швед. От една страна изглежда, че в  изкуство му няма нищо особено, но всъщност неговата манипулация на нещата не е нищо повече от въплъщение на играта тетрис от 80-те. Скулптурите му не са случайно подредени фигури, а внимателно подбрани предмети в цвят и форма. Майкъл Йохансон добавя купища обикновени неща, които могат да бъдат намерени във всеки апартамент, в монолитни скулптури или инсталации. Струва си да разгледате само някои от произведенията му и да разберете, М...

Ива Спиридонова:  „Живеем или играем роли в спектакъла на Вселената? Герои ли сме в собствения си живот или режисираме сами времето в сърцето си? Антракт или край е смъртта, предговор или послеслов на любовта е? Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност - да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си.“ Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните „Сюжети” са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, всяка любов и всяко възкръсване. Стиховете ѝ са болезнена до рана искреност, разказана пътека от стъпки към другия, разголена болка, безсрамно желание, горда женственост и истински силна любов, продължаваща и отвъд. Думите ѝ пресъздават реалности. Влезте в сюжета, за да създадете своите. Симеон Аспарухов:  „Колко голям трябва да бъдеш, за да се осмелиш да кажеш истината? Колко сила би могъл да имаш, за да разкажеш живо...

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...