Пропускане към основното съдържание

Малки хапки тетрис от Майкъл Йохансон – Олеся Николова


Преди години качих на стоп интересен човек, който пътуваше към Грузия, но вече беше обиколил половината свят на стоп. Оказа се, че е швед и през половината година работи на пристанището, подреждайки контейнери върху корабите.
Стана ми интересно и го разпитах как точно се случва. Обясни ми го простичко: „Сякаш играеш тетрис.“
Той пое по своя път, а спомена за човека, който играе тетрис с контейнери по корабите избледня. До онзи ден, когато се натъкнах на изкуството Майкъл Йохансон - необичаен художник и швед.
От една страна изглежда, че в  изкуство му няма нищо особено, но всъщност неговата манипулация на нещата не е нищо повече от въплъщение на играта тетрис от 80-те. Скулптурите му не са случайно подредени фигури, а внимателно подбрани предмети в цвят и форма.
Майкъл Йохансон добавя купища обикновени неща, които могат да бъдат намерени във всеки апартамент, в монолитни скулптури или инсталации. Струва си да разгледате само някои от произведенията му и да разберете, Майкъл просто няма равен в свързването, точността и подреждането.
Дори си мисля, че би направил чудеса ако го поканя на гости, възможно е да ми се отвори още една стая…
Трудно е да се категоризира творчеството му, но е уникално. Остава само да се погледне и да се зачудим как  съумява да съчетае такива съвършено разпръснати и несвързани обекти и успява да им намери мястото за всяко нещо толкова точно. Използва буквално всичко, което може да се намери в апартамента: книги, съдове, мебели, багаж, техника ...
Много често, съчетава обекти по цвят, така че скулптурата не изглежда като пъстра смесица от случайно подбрани вещи.
Майкъл Йохансон е роден през 1975 г. в западната част на Швеция, в град Тролхатан. През 2005 г. получава бакалавърска степен в Malmö Art Academy, след което се посвещава на работата си, чиято доминираща тема е подреждането.
Оценката върху работата на Йохансон е доста двусмислена. Някои зрители смятат, че работата му е безсмислена загуба на време. Други се възхищават на способността му да почисти и признават, че авторските произведения ги вдъхновяват ... да потърсят начин за почистване в апартамента си. Въпреки това Йохансон е популярен с изложбите си в Дания, Швеция, Норвегия, Германия, Хърватия, и в бъдеще му предстоят изложби схема в такива страни като САЩ и Холандия.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...