Пропускане към основното съдържание

За „Думите МИ“ – ревю от Симеон Аспарухов


Да усетиш себе си нестабилен в равнините на думите и да искаш да забравиш точно там своите стъпки. С плискане да нагазиш в реките на думите и да усещаш студа на леда им.
Да осъзнаваш, че пиеш от отровени думи, докато видиш и последната капка на дъното.
Да бягаш без план за спасение, а защото изтръпваш от страх пред кръвожадното в думите.
Да криволичиш в пътеките, търсейки ключа към думите, в оставени стъпки на предишни загубени.
Да не схващаш как в плен си на своето тичане, да тлееш при всяко ненужно спиране, да губиш думи в опити да разбираш. И след всичката безнадеждност, която си срещнал по пътя си, след полета в равнините на думите, да отлиташ с птиците, да прегръщаш вятъра и да разбираш как всъщност се превръщаш в нежност.
Грапавостта от усещането за неравен чакъл под стъпалата, лед под езика и изтръпването на челюстта или изпотени длани при първа среща с непозната, са примери за малките битки в живота ни, които преглъщаме все някак. Защото тях ги избираме. Но когато правим избори, от които не знаем дали ще се завърнем същите след последствията им, тогава се стряскаме в самото начало. Така,  както аз, когато започнах да чета, така както продължих и не исках да спирам, ред по ред, една след друга страници... до последната. Чувствах, разчувствах се, потъвах, издигах се, нагазвах повторно, изчезвах, откъсвах от себе си, накрая се събрах пак в едно цяло. Парче по парче. Дума по дума. Отново аз, но малко и друг. Оживях след женското начало и непредвидим край, които се разпиляха пред простичко устроените ми вечери.
Такава е поезията на Ива Спиридонова в нейната книга "Думите МИ". Изнасилва съзнанието и го довежда до конкретна форма, в която не си се противил да се огледаш. Никога. Твоето себе си.
Открих своето „себе си” в тази женска изповед:
...
Аз съм първа, последна. И бяла.
Нелечима съм. Хапче за сън.
Ти се молиш. Мечта ще остана.
Миг и вечност заключих отвън.

Аз съм всичко и нищо. Забрава.
Покаяние, рай съм. И смърт.
Тук оставам, когато ме няма.
И си тръгвам, оставайки път.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

Мъртвите / Ралица Красимирова

Ралица Красимирова Йорданова е родена в град Ямбол на 05.11.1989 год. Средното си образование завършва в ПГ по СС "Дунавска земя" с. Ковачица, общ Лом. В момента е студентка в ШУ "Епископ Константин Преславски", със специалност българска филология. Живее и пише в Пловдив от скоро. Носител е на втора награда в направление поезия на Националния студентски литературен конкурс "Шумен 2012" и „Шумен 2013”, награда от филологическия факултет на ПУ „Паисий. Хилендарски” за автор-студент от Трети Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, първа награда за поезия на  Националния студентски литературен конкурс "Шумен 2014", втора награда в направление белетристика на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев” 2015, първа награда за разказ на Национален конкурс за разказ на младежка тема Варна 2016,  втора награда за разказ в направление литература на Арт-фест Тюленово 2016. Нейни текстове са публикувани в поетическата антология ...