Ива Спиридонова: „Живеем или играем роли в спектакъла на Вселената? Герои ли сме в собствения си живот или режисираме сами времето в сърцето си? Антракт или край е смъртта, предговор или послеслов на любовта е? Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност - да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си.“
Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните „Сюжети” са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, всяка любов и всяко възкръсване. Стиховете ѝ са болезнена до рана искреност, разказана пътека от стъпки към другия, разголена болка, безсрамно желание, горда женственост и истински силна любов, продължаваща и отвъд. Думите ѝ пресъздават реалности. Влезте в сюжета, за да създадете своите.
Симеон Аспарухов: „Колко голям трябва да бъдеш, за да се осмелиш да кажеш истината? Колко сила би могъл да имаш, за да разкажеш живота си по най-откровения начин, без маскиране и заблуждения? Когато се изповядваш, очакваш ли опрощение или то ти е дадено още с първата дума от историята ти? Мъката строи ли път към мъдростта? А любовта радост ли е или причина да тъгуваме?
Любомира Видева е името на младия човек, когото ще се радвате, че четете. Тя говори от свое име за нашите тайни, за безсилието да признаем силата, която притежаваме и да продължим напред именно с нея, в изучаването на изкуството на Живота. Да няма срам у нас, заради грешките, които са ни научили да бъдем праведни. Позволете ѝ да разкрие всичко онова, което се страхуваме да покажем, за да не ни обърнат гръб. Тя продължава напред, независимо и независима. Да последваме примера ѝ.“
Коментари
Публикуване на коментар