Пропускане към основното съдържание

„Сюжети”, Любомира Видева / Анотации”Библиотека България” /







Ива Спиридонова: „Живеем или играем роли в спектакъла на Вселената? Герои ли сме в собствения си живот или режисираме сами времето в сърцето си? Антракт или край е смъртта, предговор или послеслов на любовта е? Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност - да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си.“
Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните „Сюжети” са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, всяка любов и всяко възкръсване. Стиховете ѝ са болезнена до рана искреност, разказана пътека от стъпки към другия, разголена болка, безсрамно желание, горда женственост и истински силна любов, продължаваща и отвъд. Думите ѝ пресъздават реалности. Влезте в сюжета, за да създадете своите.
Симеон Аспарухов: „Колко голям трябва да бъдеш, за да се осмелиш да кажеш истината? Колко сила би могъл да имаш, за да разкажеш живота си по най-откровения начин, без маскиране и заблуждения? Когато се изповядваш, очакваш ли опрощение или то ти е дадено още с първата дума от историята ти? Мъката строи ли път към мъдростта? А любовта радост ли е или причина да тъгуваме?
Любомира Видева е името на младия човек, когото ще се радвате, че четете. Тя говори от свое име за нашите тайни, за безсилието да признаем силата, която притежаваме и да продължим напред именно с нея, в изучаването на изкуството на Живота. Да няма срам у нас, заради грешките, които са ни научили да бъдем праведни. Позволете ѝ да разкрие всичко онова, което се страхуваме да покажем, за да не ни обърнат гръб. Тя продължава напред, независимо и независима. Да последваме примера ѝ.“

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...