Пропускане към основното съдържание

„ЖИВЕЯ” Е СИНОНИМ НА „ОБИЧАМ”





„ДНИ  ЗА ОБИЧАНЕ” - СИМЕОН АСПАРУХОВ

„Дни за обичане” е книга-вселена. Родена от хаоса на един Разхвърлян ум, този на Симеон Аспарухов. Избухване на супернова, събрала в себе си всичко, което придава значение и цвят на живота. Симбиоза от различни видове изкуства, калейдоскоп, създаден от многообразен и истински творец, проправящ пътища към душите на хората. Тук няма само поезия, има и музика, и картини, и уловени мигове. Думите са само част от пъзела на живота, който всъщност е идеално подреден именно в своята разхвърляност и разказан чрез слово.
В тази книга има светове от смисъл, истини, пречупени през призмата на очите на душата. Авторът задава въпроси, чиито отговори всички ние търсим - Кои са дните за обичане? Кой е правилният път? Къде е вярата? Жива ли е надеждата? Как се обича? И пишейки себе си, дава своя отговор:
А щом те открия 
ще знам,
че живея
в дни от онези,
които наричаме
дни за обичане...

Отговор, съдържащ се в намирането на другия, в смисъла на глагола „обичам”, в случването на обичането, в действието. Защото отговорът на всеки въпрос е любов.  Всъщност това е книга, която ни учи как да обичаме и как да живеем. Симеон Аспарухов ни казва, че „живея” е синоним на „обичам”. 
Да, и тази истина, и всичко важно на този свят вече е казано чрез силата на изкуството, по един или друг начин. Но тази книга доказва и друго – важно е как ще го кажеш, така че да те чуят, как ще покажеш пътя към истината на другите. Симеон е намерил своя начин и ще бъде чут:
и да шепнем
ще ни чуят
ако казваме
истината
Шепотът на Симеон е част от неговото изкуство да докосва душите. С искреност и саморазказване с думи, звучащи с мелодията на живота и идващи направо от сърцето му, побиращо света. Шепот, който да чуем като вик за събуждане и да отворим очите си за истината, че всичките ни оставащи дни трябва да превърнем в дни за обичане.
Ива Спиридонова, редактор

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ПЪРВА  ЧАСТ Жени  писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия  път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/. Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има с...