Библиотека България

Днес ми се говори за географията на душата, която изследвах снощи, четейки качествена поезия.  "Бермудският двуъгълник" на  Ивайло Диманов   безапелационно и ясно прекроява и душевната, и земната география, за да отвори път на огромното море от любов в сърцата ни.  Малка му е сушата, стяга му. И подобно Одисей тръгва да търси своята Итака...И така се изгубва в своя Бермудски двуъгълник и се намира сред вълните на надеждата и на брега на любовта.  В стиховете му светът се смалява до един морски бряг, а душата пораства до безбрежието на морето. Човекът е моряк, свободен да пътува най-вече към себе си. Преобръща света в търсене на смисъла на двата му далечни ъгъла, разстоянието между които може да бъде преодоляно само с хартиена лодка. Поплувайте и вие в необятното.

„Подай ми ръка и аз ще те поведа към чистата, човешката, реалната твоя същност. Нарисувах скици на най-съкровеното ти и не забравих да оставя пространство, в което да донагласиш своя свят, своите представи. “Думите МИ“ са за теб, за нас и  мен.” Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като  завършва „Връзки с обществеността”„Старобългаристика“ и „Българска филология“, избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото, за да намери изгубената своя книга.  Дебютната й стихосбирка е сбъдването на мечтата й да издаде стиховете, които публикува във Фейсбук страницата „Думите МИ“. „Поезията за мен е terra incognita, но с думите съм интимен. Както и с чувствата, които те изразяват. Или скриват. Или поднасят като дар. Стиховете на Ива са точно това - дар, бликащ директно от пулсиращото й женско сърце и завихрящ ни в ураган от чувства:  "Буреносецо, имаш ли сили  за един споделен ураган?  Че сред хаоса с те...

Пиша този текст от "ареста"! Тотално и доброволно прибрана на топло между зъбите на оголената до скелет хищна реалност на "arest.com" от Васил Прасков. "Една книга, която е обратното на това, което е", така ми я надписа авторът.  Това, което мога да добавя към посвещението на Васил, е, че разказите в тази книга са като жизнено необходимата доза наркотик от брутална реалност, който да те разтърси и извади за малко от блудкавата сладникавост на битието. Истории, които ти напомнят, че не съществуват категории като абсолютно зло и абсолютно добро, че човешкото има различни лица, а що се касае до любовта: "Все повече си мисля, че в този свят може да намери място абсолютно всичко, освен някаква любов." Да, братле, така е, адски си прав." Прав си, братле, вярно. Нищо в тази книга не е гледано през розовите очила на ежедневния оптимизъм. Защото, като погледнеш с по-високия диоптър, виждаш шевовете по кожа...

В случай, че ви е хванала щръклицата и място не може да си намерите...И ако имате нужда от здрав балкански хумор, малко черен, малко авто, но оздравителен, събуждащ. Или пък търсите път назад, към силата на природата. Или търсите следи от оная изконна българска мъдрост, която спасява, възражда, придава характер на народната ни душевност...   Всичко това го има в сборника с разкази на   Благой Ранов   "Щръклицъ". Весел, шарен, истински, докосващ, мъдър като живота по български - "една безкрайна псувня". Хем те разболява от щръклица, хем ти дава лек за нея... Ива   Спиридонова

Пътуването към света и себе си.      Когато искаш да опознаеш света и да достигнеш до себе си, когато си влюбен в дивото и знаеш как да изпишеш тази любов, така че да докосне и запали всеки, който иска да избяга в света, тогава се раждат книги като тази – „Да обичаш дивото. Монголия” на Петя Димитрова.      Не, това не е просто пътепис, тази книга е и личен дневник, и научен труд. Всяко едно определение за нея е вярно, защото текстът, който те пренася сред монголската степ, е с много лица, всяко от които от една страна напомня на авторовото, но от друга разказва история за срещнатите по пътя тамошни хора. Вероятно интересът на авторката към етнологията и детайлното вглеждане в заобикалящото я място на другост, допринасят доста за това. Читателят и за миг не може да скучае, защото на следващата страница го чака нов път, посрещат го нови хора, чакат го още истории. Язди камили, среща пътешественици, опознава чужда култура, изпраща слънцето...

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...

За нас е чест да обявим и раждането на първата книга с логото на издателство “Библиотека България”, която ще излезе от печат в рамките на текущия месец и е реверанс към дамите, които съвсем скоро ще посрещнат своя празник. Нашата първа книга е специална и носи името „Говорим за Нея”. Тя е различен и интересен проект, от една страна, защото авторите ѝ са двама –  Емилиан Примов (Emilian Primov)  и Си меон Аспарухов  и от друга страна, защото първият тираж от нея ще бъде разпространен изцяло с благотворителна цел в помощ на едно българско дете, за което също ще ви разкажем. „Говорим за Нея” е прекрасен сборник със съвременна любовна лирика за ценителите на качествена българска поезия. Книга-диалог, чувствен и искрен, мъжки разговор с изразните средства на поезията, в който двамата автори търсят смисъла на любовта, изговаряйки я с думи, пресичайки и обогатявайки гледните си точки и осмелявайки се да ѝ дадат образ и име. Тази книга провокира сърцето във вас също да откр...