Пропускане към основното съдържание

"Думите МИ" - ИВА СПИРИДОНОВА








„Подай ми ръка и аз ще те поведа към чистата, човешката, реалната твоя същност. Нарисувах скици на най-съкровеното ти и не забравих да оставя пространство, в което да донагласиш своя свят, своите представи. “Думите МИ“ са за теб, за нас и  мен.”

Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като  завършва „Връзки с обществеността”„Старобългаристика“ и „Българска филология“, избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото, за да намери изгубената своя книга.  Дебютната й стихосбирка е сбъдването на мечтата й да издаде стиховете, които публикува във Фейсбук страницата „Думите МИ“.
„Поезията за мен е terra incognita, но с думите съм интимен. Както и с чувствата, които те изразяват. Или скриват. Или поднасят като дар. Стиховете на Ива са точно това - дар, бликащ директно от пулсиращото й женско сърце и завихрящ ни в ураган от чувства:
 "Буреносецо, имаш ли сили
 за един споделен ураган?
 Че сред хаоса с тебе сме скрили
още малко живот разпилян."

Георги Томов, писател





ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Другите за „Думите МИ“

„Когато попаднах на стиховете на Ива, минаправи впечатление името, под което публикува – „Думите МИ“. Прозвуча ми натруфено и, признавам, зачетох с предубеждение. Едно стихотворение, второ... Още едно. Тогава разбрах. „Думите МИ“ е израз на вниманието, с което се отнася към думите СИ. Към избора и подреждането им. Израз на преживяването на всяка от тях поотделно и всички заедно, на усещането на звука и смисъла им.“
Владимир Симонов – писател


„Аз не разбирам от поезия, само ми харесва илине ми харесва. Обаче си падам по кратките форми. В математиката има такова нещо, че две точки задават линия, три – равнина. При теб с две изречения е очертан вътрешният пейзаж, с два щриха – най важното от силуета на преживяването и... има много въздух да диша. Прекрасно е! Благодаря! Никой ли не ти е казвал, че хващаш най важното и човек си донаглася своя свят или донаслагва свои представи към твоето първоначално състояние?“
Мирослав Петров – книгоразпространител, съсобственик на книжарници „Богомил“



„Откривайки пътя към душевността в посоката, сочена ни от „Думите МИ“, всъщност
откриваме посоката към нашата собствена душевност. Скрита и дълбоко затрупана под десетките пластове битовизми. Душевността ни, недостижима за околните и за нас самите. Но не и за взривяващата емоционална мощ на „Думите МИ“. Те сочат право в посоката на чистата, чо вешката, реалната ни същност.“
Георги Георгиев, читател и ценител на словото

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Малки хапки океан от Бен Янг – Олеся Николова

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...

Кои сме ние?

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...