![]() |
„Подай ми ръка и аз ще те поведа към чистата, човешката, реалната твоя същност. Нарисувах скици на най-съкровеното ти и не забравих да оставя пространство, в което да донагласиш своя свят, своите представи. “Думите МИ“ са за теб, за нас и мен.”
Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като завършва „Връзки с обществеността”„Старобългаристика“ и „Българска филология“, избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото, за да намери изгубената своя книга. Дебютната й стихосбирка е сбъдването на мечтата й да издаде стиховете, които публикува във Фейсбук страницата „Думите МИ“.
Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като завършва „Връзки с обществеността”„Старобългаристика“ и „Българска филология“, избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото, за да намери изгубената своя книга. Дебютната й стихосбирка е сбъдването на мечтата й да издаде стиховете, които публикува във Фейсбук страницата „Думите МИ“.
„Поезията за мен е terra incognita, но с думите съм интимен. Както и с чувствата, които те изразяват. Или скриват. Или поднасят като дар. Стиховете на Ива са точно това - дар, бликащ директно от пулсиращото й женско сърце и завихрящ ни в ураган от чувства:
"Буреносецо, имаш ли сили
за един споделен ураган?
Че сред хаоса с тебе сме скрили
още малко живот разпилян."
Георги Томов, писател
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Другите за „Думите МИ“
„Когато попаднах на стиховете на Ива, минаправи впечатление името, под което публикува – „Думите МИ“. Прозвуча ми натруфено и, признавам, зачетох с предубеждение. Едно стихотворение, второ... Още едно. Тогава разбрах. „Думите МИ“ е израз на вниманието, с което се отнася към думите СИ. Към избора и подреждането им. Израз на преживяването на всяка от тях поотделно и всички заедно, на усещането на звука и смисъла им.“
Владимир Симонов – писател
„Аз не разбирам от поезия, само ми харесва илине ми харесва. Обаче си падам по кратките форми. В математиката има такова нещо, че две точки задават линия, три – равнина. При теб с две изречения е очертан вътрешният пейзаж, с два щриха – най важното от силуета на преживяването и... има много въздух да диша. Прекрасно е! Благодаря! Никой ли не ти е казвал, че хващаш най важното и човек си донаглася своя свят или донаслагва свои представи към твоето първоначално състояние?“
Мирослав Петров – книгоразпространител, съсобственик на книжарници „Богомил“
„Откривайки пътя към душевността в посоката, сочена ни от „Думите МИ“, всъщност
откриваме посоката към нашата собствена душевност. Скрита и дълбоко затрупана под десетките пластове битовизми. Душевността ни, недостижима за околните и за нас самите. Но не и за взривяващата емоционална мощ на „Думите МИ“. Те сочат право в посоката на чистата, чо вешката, реалната ни същност.“
Георги Георгиев, читател и ценител на словото


Коментари
Публикуване на коментар