Пропускане към основното съдържание

"Думите МИ" - ИВА СПИРИДОНОВА








„Подай ми ръка и аз ще те поведа към чистата, човешката, реалната твоя същност. Нарисувах скици на най-съкровеното ти и не забравих да оставя пространство, в което да донагласиш своя свят, своите представи. “Думите МИ“ са за теб, за нас и  мен.”

Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като  завършва „Връзки с обществеността”„Старобългаристика“ и „Българска филология“, избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото, за да намери изгубената своя книга.  Дебютната й стихосбирка е сбъдването на мечтата й да издаде стиховете, които публикува във Фейсбук страницата „Думите МИ“.
„Поезията за мен е terra incognita, но с думите съм интимен. Както и с чувствата, които те изразяват. Или скриват. Или поднасят като дар. Стиховете на Ива са точно това - дар, бликащ директно от пулсиращото й женско сърце и завихрящ ни в ураган от чувства:
 "Буреносецо, имаш ли сили
 за един споделен ураган?
 Че сред хаоса с тебе сме скрили
още малко живот разпилян."

Георги Томов, писател





ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Другите за „Думите МИ“

„Когато попаднах на стиховете на Ива, минаправи впечатление името, под което публикува – „Думите МИ“. Прозвуча ми натруфено и, признавам, зачетох с предубеждение. Едно стихотворение, второ... Още едно. Тогава разбрах. „Думите МИ“ е израз на вниманието, с което се отнася към думите СИ. Към избора и подреждането им. Израз на преживяването на всяка от тях поотделно и всички заедно, на усещането на звука и смисъла им.“
Владимир Симонов – писател


„Аз не разбирам от поезия, само ми харесва илине ми харесва. Обаче си падам по кратките форми. В математиката има такова нещо, че две точки задават линия, три – равнина. При теб с две изречения е очертан вътрешният пейзаж, с два щриха – най важното от силуета на преживяването и... има много въздух да диша. Прекрасно е! Благодаря! Никой ли не ти е казвал, че хващаш най важното и човек си донаглася своя свят или донаслагва свои представи към твоето първоначално състояние?“
Мирослав Петров – книгоразпространител, съсобственик на книжарници „Богомил“



„Откривайки пътя към душевността в посоката, сочена ни от „Думите МИ“, всъщност
откриваме посоката към нашата собствена душевност. Скрита и дълбоко затрупана под десетките пластове битовизми. Душевността ни, недостижима за околните и за нас самите. Но не и за взривяващата емоционална мощ на „Думите МИ“. Те сочат право в посоката на чистата, чо вешката, реалната ни същност.“
Георги Георгиев, читател и ценител на словото

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...