Пропускане към основното съдържание

„Да обичаш дивото. Монголия” – Петя В. Димитрова


Пътуването към света и себе си.
     Когато искаш да опознаеш света и да достигнеш до себе си, когато си влюбен в дивото и знаеш как да изпишеш тази любов, така че да докосне и запали всеки, който иска да избяга в света, тогава се раждат книги като тази – „Да обичаш дивото. Монголия” на Петя Димитрова.
     Не, това не е просто пътепис, тази книга е и личен дневник, и научен труд. Всяко едно определение за нея е вярно, защото текстът, който те пренася сред монголската степ, е с много лица, всяко от които от една страна напомня на авторовото, но от друга разказва история за срещнатите по пътя тамошни хора. Вероятно интересът на авторката към етнологията и детайлното вглеждане в заобикалящото я място на другост, допринасят доста за това. Читателят и за миг не може да скучае, защото на следващата страница го чака нов път, посрещат го нови хора, чакат го още истории. Язди камили, среща пътешественици, опознава чужда култура, изпраща слънцето, радва се на природата, слива се с нея, за да усети дивото, да стане част от него. Петя разказва увлекателно и непринудено за дългото си пътешествие от родината, през Москва, Сибир, Монголия, чак до пустинята Гоби. Текстът не представя само сухи факти, напротив, читателят се чувства така, сякаш е седнал на една маса с пътешественичката и научава за света през нейните очи в приятелски и уютен разговор. Много лесно е да се пренесеш на местата, които Петя описва, да усетиш мириса на пушек, топлината на спалния чувал, козината на камилата, горчивият вкус на аарула, уюта на монголската юрта. Също така лесно е да се заразиш с емоциите на авторката, защото тя по никакъв начин не ги скрива, напротив, разкрива собствените си усещания при сблъсъка с новото, като по този начин изпитва и опознава себе си. И, малко или много, ни кара да поискаме и ние да попътуваме в себе си и в непознатия див свят, предизвиква ни да мечтаем и съпреживяваме, като това всъщност е едно от ценните качества на “Да обичаш дивото. Монголия”.
     Редно е да се отбележи и качеството на дизайна на изданието, което също допринася за въздействието, което книгата оставя. Добрите илюстрации, адекватно изнесените цитати пред всяка глава, богатият снимков материал – всички те имат самостоятелна художествена стойност, която добавят към стойността на книгата.
     Интересното в тази книга е разделението на пространството на родно, мое и чуждо, световно, условно казано. Пътешественикът тук носи родното пространство в себе си и именно там е точката му на отпътуване и завръщане. Защото пътуването е и откриване на себе си, пътуване към себе си. Но едновременно с това е пътуване към света отвън, примамлив в своята необятност и възможности за обогатяване. Пътуващият човек е изследовател на света и себе си, като не забравя, че „Изкуството е да се влюбиш в новото, без да забравиш да обичаш старото.”.
     Не на последно място, „Да обичаш дивото. Монголия” е значима книга за полето на съвременната българска литература, защото са рядкост издаваните пътеписи с психологически и научен елемент, които да са така добре съчетани в увлекателен художествен текст, който не може да те остави безразличен. Петя Димитрова не само доказва, че щастието не е крайна точка на дестинацията живот, а е пътят сам по себе си. Тя успява да накара читателя да поиска, веднага след като затвори и последната страница на книгата, да стегне багажа си и да се огледа за някоя нова и непозната дестинация, към която да се насочи. И, тръгвайки на път, да открие не само дивото, а да успее да преоткрие и себе си, заявявайки своето място в пространството на още неизследваната от него необятност на пъстрия и красив свят, в който живеем.
Ива Спиридонова

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...