Пиша този текст от "ареста"! Тотално и доброволно прибрана на топло
между зъбите на оголената до скелет хищна реалност на "arest.com" от
Васил Прасков.
"Една книга, която е обратното на това, което е", така ми я надписа авторът.
Това, което мога да добавя към посвещението на Васил, е, че разказите в
тази книга са като жизнено необходимата доза наркотик от брутална
реалност, който да те разтърси и извади за малко от блудкавата
сладникавост на битието. Истории, които ти напомнят, че не съществуват
категории като абсолютно зло и абсолютно добро, че човешкото има
различни лица, а що се касае до любовта: "Все повече си мисля, че в този
свят може да намери място абсолютно всичко, освен някаква любов." Да,
братле, така е, адски си прав."
Прав си, братле, вярно. Нищо в тази книга не е гледано през розовите
очила на ежедневния оптимизъм. Защото, като погледнеш с по-високия
диоптър, виждаш шевовете по кожата на българския Франкенщайн, отгледан
от системата. Шевове, направени с лицемерие, животинска жестокост,
простотия, чудовищна липса на човечност, дефицит на любов и отпадъчни
продукти от човешката храносмилателна система. И подобен поглед те кара
да се замислиш, да изтрезнееш за малко, да осъзнаеш, че човешките
граници са много по-широкообхватни, отколкото ти се е струвало, а
свободата много по-илюзорна, отколкото я чувстваш.
Изключителна смелост извира от всеки сюжет, поднесен от първо лице, а
антисистемността на героя сама по себе си е заразителна и показателна.
Хубаво е така да се говори за т.нар. антисоциални явления като
престъпността, лудостта, хомосексуалността, педофилията, реалността зад
решетки, гнилостта на системата, за да бъдат разбрани и позиционирани
правилно в контекста на удобната социалност. Защото именно през тях може
да се достигне до едно искрено проявление на истината, а тя по мое
скромно мнение е, че любов може да бъде намерена именно там, където
липсва изцяло.
Неконвенциалността е добър съветник във всички случаи. Лошо е обаче, че
се говори рядко за подобен тип неконвенционални книги, които не могат да
те оставят равнодушен. А именно те успешно те вадят от ареста на
собствената ти нормалност, която в наши дни е по-скоро проклятие.
Препоръчително е да опитате тази малка доза реална лудост.
Влезте в ареста и гарантирано ще се излекувате от апатия, оптимизъм и
търсене на смисъл. Ще оголите нервите си така щото да почувствате силата
на истината, за която още Стайнбек е казал: "В истината има повече
красота, дори когато красотата е отвратителна."
Хайде, влизайте в "arest.com" и търсете своята. Аз я намерих.
Ива Спиридонова

Коментари
Публикуване на коментар