Пропускане към основното съдържание

Пътят от думи на Михаил Калдъръмов


     Когато в пространството на едно голямо човешко сърце се срещат силата на природата и необятността на любовта, се раждат необикновени думи, които вдъхновено разказват на света за тази среща. Такива са думите на Михаил Калдъръмов, едно име, оставящо светла следа в съвременната българска литература. Един човек, който ни учи на световъзприемане, самовгълбяване, възхищение, интимност, обичане, доброта, живеене и в ефирността на движението си през времето, думите, които оставя след себе си, са като светулките на щастието, които да следваме с душите си.   
     Михаил Калдъръмов е творец, който поставя знак за равенство между човек, природа и любов. И резултатът от това уравнение е високо изкуство. Той е автор на седем поетични книги – „Смъртоносен наркотик”, „Поезия привечер“, „Запалената свещ напомня“, „Свободата на гладните“, „Бездна“, „Пресъхва ден, извира нощ“...
    
Думите му са част от фондовете на националните библиотеки в Париж, Лондон, Москва и Ню Йорк. Превеждан е на английски език. Публикуван е във всички централни литературни вестници, списания и ежедневници. Представян е по БНР, Дарик Радио, в РТВЦ – Благоевград и др. Носител е на много награди от национални конкурси, между които Славейкови празници – Трявна, "България – древна и млада”, "Свищовски лозници”, "Мелнишки вечери на поезията”.
    Поетът е родом от Сапарева Баня, но свързва работата, творчеството и живота си и с града на Майстора, Кюстендил. Така се ражда и сборникът му с импресии „Почит към Майстора“ – една симбиоза между изкуствата, възхищение от таланта на четката на Владимир Димитров - Майстора, поклон пред вдъхновението и красотата.
      Природата и човекът в поезията на Калдъръмов са едно цяло. От това единение се ражда своеобразната му философия и мъдрост, изразена в творчеството му. А интимната му лирика е чист извор на любов, неповторима и докосваща и най-тайните кътчета на душата. Думите му се отличават с непоторима образна система, елегантност, експресивност и силен емоционален заряд. Усетете всичко това в следващите текстове:

***
Пресъхва ден, извира нощ
и ние с теб ще се разминем –
два ослепели силуета
с размити сенки от дъжда.
Прегазени от луди светлини,
лицата ни за миг ще светнат
и ще потънат в своята обреченост
подобно хвърлени монети
в размътено око на кладенец.

Светът изглежда е прострелян
с прозорчета от самота.

Пресъхва ден, извира нощ –
отвсякъде извира,
последна капка светлина умира.



***
Очакването
всеки миг
да дойдеш
и с миглите си
да раздвижиш
въздуха,
с устните –
сърцето...



***
Исках да ти разкажа за планините, когато сезоните потъват в техните сенки. Предзимни езера с дантели от скреж по още будните брегове. Водата леко е замаяна – тъмно вино. Това е времето на най-голямото мълчание. Каквото е казано от пейзажа – вече е ехо. Тихо и нереално. Отразени в огледалната повърхност, планините – тия старинни кораби – сякаш пътуват в някакво свое време. Свечерява. Никакво присъствие. Никакво дихание. Камъче ако се отрони, звукът му ще обиколи канарите и онтово всичко ще замре в очакване на белите ветрове. Тогава с теб ще си спомним за огъня. Покрив и огън в планините. Сънят се сбъдна. Завържи нощта с косите си.
       Творческият път на Михаил Калдъръмов законамерно го отвежда и до извора на човешката чистота – децата. През 2017 излиза първата му книга за деца -  „Дракончето в мен“.
     В нея се разказва за малката Изабела, която живее и в Малайзия, и в България, и си има едно дяволче, което я учи на бели. Това дяволче става драконче в един момент, а приключенията все повече и все по-забавни за децата. И тъй като талантът не познава граници и не може да бъде скрит, от следващата учебна година детската книга на Михаил Калдъръмов, „ Дракончето в мен”, ще бъде част от читанките на четвъртокласниците в българските училища. А това е достойно за възхищение! И надежда – че българската литература ще успее да се съхрани не само сред страниците на книгите, но и в паметта и сърцата на онези, които идват след нас.
    В ранната есен очаквайте тук и нашето интервю с Михаил Калдъръмов, в което той ще ни разкаже още за поезията на живота и своите следващи стъпки по пътя на думите.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...