Пропускане към основното съдържание

Малки хапки за произхода на музикалните ноти – Олеся Николова


Попаднах на цитат от Бетовен, който е написан, малко след като оглушава: "Бих сложил край на живота си, само моето изкуство ме спира да направя това. Ах, струва ми се невъзможно да напусна света, докато не извадя на бял свят всичко, което чувствам, че има вътре в мен".
Той чувства и чува музиката, но е разчетен чрез нейното изписване, а именно чрез нотите.
Преди нотите в европейската музика са се използвали специални знаци - невми.
Името на невмите идва от латинската дума neuma. Музикални знаци в средновековието, състоящи се от точки, тирета и куки. Серия тонове без думи, с които завършвали църковните песнопения.
С течение на времето невмите се превръщат в квадратни ноти и разчитането им е било много по-удобно, музикалният текст станал по-чист и жив, а самите ноти получават нови имена. Тази заслуга принадлежи на Гуидо Аретински.
Нотите във вида, в който достигат до нас се появяват едва през XI век, благодарение на Гуидо Аретински, или както понякога се нарича Гуидо от Арецо, който започва да записва нотите върху четири линии. В действителност за основа на нотите Гуидо взима молитвата "Химн за Св. Йоан":
• UT queant laxis
• REsonare fibris
• MIra gestorum
• FAmuli tuorum
• SOLve polluti
• LAbii reatum
• Sancte Ioannes
При превод от латински се разбира,  че това е молитва, която има за цел да се даде сила на гласните струни и устни. В старите времена е била изпълнявана от църковните хорове преди службата и е използвана с цел разпяване. Както при всяко разпяване, така и тук молитвата се е повтаряла отново и отново, като същевременно се е увеличавала тоналността на звука или гласа. Но, както виждате, в бележките му, първата нота е UT queant laxis, но с гласната нота U или дори UT не е удобно да се запее, затова първата нота е заменена от "до" от латинското Do – Dominus  - Господ.
Седмата нота - SI - също се появява малко по-късно. Тя се е състояла от първоначалните букви (абревиатурата) на името Свети Йоан, т.е. от седмия ред от текста на същия химн.
Можете да чуете химна тук
Заради тези замени в съвременния свят има спорове, че нотите не са били взети от молитвата, но са означавали следното:
• Do – Dominus – Господ;
• Re – rerum – Материя;
• Mi – miraculum – Чудо;
• Fa – familias рlanetarium – Седмата планета, т.е. слънчевата система;
• Sol – solis – Слънце;
• La – lactea via – Млечния път;
• Si – siderae – Небеса.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Малки хапки океан от Бен Янг – Олеся Николова

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...

Кои сме ние?

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...