Пропускане към основното съдържание

Малки хапки за произхода на музикалните ноти – Олеся Николова


Попаднах на цитат от Бетовен, който е написан, малко след като оглушава: "Бих сложил край на живота си, само моето изкуство ме спира да направя това. Ах, струва ми се невъзможно да напусна света, докато не извадя на бял свят всичко, което чувствам, че има вътре в мен".
Той чувства и чува музиката, но е разчетен чрез нейното изписване, а именно чрез нотите.
Преди нотите в европейската музика са се използвали специални знаци - невми.
Името на невмите идва от латинската дума neuma. Музикални знаци в средновековието, състоящи се от точки, тирета и куки. Серия тонове без думи, с които завършвали църковните песнопения.
С течение на времето невмите се превръщат в квадратни ноти и разчитането им е било много по-удобно, музикалният текст станал по-чист и жив, а самите ноти получават нови имена. Тази заслуга принадлежи на Гуидо Аретински.
Нотите във вида, в който достигат до нас се появяват едва през XI век, благодарение на Гуидо Аретински, или както понякога се нарича Гуидо от Арецо, който започва да записва нотите върху четири линии. В действителност за основа на нотите Гуидо взима молитвата "Химн за Св. Йоан":
• UT queant laxis
• REsonare fibris
• MIra gestorum
• FAmuli tuorum
• SOLve polluti
• LAbii reatum
• Sancte Ioannes
При превод от латински се разбира,  че това е молитва, която има за цел да се даде сила на гласните струни и устни. В старите времена е била изпълнявана от църковните хорове преди службата и е използвана с цел разпяване. Както при всяко разпяване, така и тук молитвата се е повтаряла отново и отново, като същевременно се е увеличавала тоналността на звука или гласа. Но, както виждате, в бележките му, първата нота е UT queant laxis, но с гласната нота U или дори UT не е удобно да се запее, затова първата нота е заменена от "до" от латинското Do – Dominus  - Господ.
Седмата нота - SI - също се появява малко по-късно. Тя се е състояла от първоначалните букви (абревиатурата) на името Свети Йоан, т.е. от седмия ред от текста на същия химн.
Можете да чуете химна тук
Заради тези замени в съвременния свят има спорове, че нотите не са били взети от молитвата, но са означавали следното:
• Do – Dominus – Господ;
• Re – rerum – Материя;
• Mi – miraculum – Чудо;
• Fa – familias рlanetarium – Седмата планета, т.е. слънчевата система;
• Sol – solis – Слънце;
• La – lactea via – Млечния път;
• Si – siderae – Небеса.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...