За къде пътува „Такси „България”?

Или по-скоро през къде. Отговорът е ясен – през нашата България, с всичките й светлосенки, тъмни ъгълчета и светли върхове. И...през душата на героя – разказвач. А читателят гледа през неговите очи, за да види онова, до болка познато лице на своя дом – България. И да се замисли, търсейки отговор на въпроси като:
Защо „..правим нещата както ни харесва без да се замисляме няма ли да попречим някому”?; Защо забравяме родителите си?; Защо озверяваме?; Защо забравяме да общуваме един с друг?; Как можем да умираме от любов...и с любов?...
Много въпроси поставя авторът Владимир Симонов в първата си книга, пълна с ярки, силни, кратки и точни разкази, които забиват острието си право в проблема и те оставят да търсиш неговото решение. Изключително точна дисекция на реалността, такава каквото я познаваме и виждаме всеки ден, реалност пречупена през очите на един шофьор на такси, който всъщност е много повече от това. Реалност, ярко осветена от фаровете на едно Такси „България”, в което всички ние се возим и което откарва всеки от нас до точното му местоназначение. А не пътува ли всеки от нас към себе си? Да, защото животът е пътуване. Повикайте си такси...

„Такси „България”, повиках го и аз, за да получа един урок по общуване, съзерцание и вглеждане в света и едновременно с това и в себе си.
Ваш ред е...

Ива Спиридонова