Пеперуда / Мирослав Ангелов

РОДИЛ СЪМ СЕ
Досега съм. Учил. Сбирал. Отхвърлял Разпилявал. Заминавал. Връщал. Мечтал. Обичал.

БИЛ СЪМ
Детето. Прилежноразхайтен ученик. Някакъв войник. Завършил студент. Нелош разследващ. Съпруг. Хаус­кипинг. Помощник-поддръжка. Вятър. Чистач на тъга. Вятърен заек.

МОГА ДА СЪМ
Добър родител. Начална точка. Следобеден сън. Филм. Истинска идея. Свързващо звено. Усмивка. Организиран хаос. Необходимост към/за/от. Стих.

НЕ СЪМ
Незаменим. Краен. Рамкиран. Ра(о)ботизиран. Не­обикновен писател. Техник. Ангел. Езиково обвързан.

БЛИЗЪК СЪМ
С красотата. Природата. Сърцето. Думите. Играта. Изкуството. Децата. Науката. Вярата. Реалността. Човещината. Края. Пътя. Хумора. Началото.

два (2) пъти ангел/а off/, или просто мир/о/
(Мирослав Ангелов, разказвач)

Пеперуда

Празна стая, боядисани в пепелявозелено стени, очакваща всякакво почукване врата и пълен с въздишки аквариум в средата, точно под изгоряла електрическа крушка. Историята приключва един пролетен ден. Рибката е изпила последната глътка вода от своето жилище, превърнала се е  в пеперуда и е излетяла от стаята, защото животът е там, навън.

„Животът е отвън”, избръмча старата муха в един прекалено студен есенен следобед, малко преди да изчезне и малко преди капките спуснали се по стъклото на затворения прозорец да се превърнат в замръзналите следи от сълзите на небето.

Първо си тръгва детето.

Жената не се връща по Коледа.

Мъжът празнува „Новата” с рибката- единственият обитател на празнично украсен с две червени лампички и памук аквариум, с музика от кристалните чаши за вино наместо ксилофон и със сметанов сладолед в пластмасова кутия. На сутринта рибката вижда цигарена кутия, кукла и пистолет до елхата-дом. Никой не сменя изгорялата в началото на годината крушка. Минава отреденото чакане в подреденото време, и първата глътка е отпита.

Рибката, макар че блести в тъмното, в никакъв случай не може бъде наречена златна. Вероятно се числи към бронзовите, защото изпълнява конфликти на чувствата с мисълта и обратното, на мисълта с чувствата, наместо желания. Например- ”да те вземат дяволите”, изречено от жената. Проклятието е сбъднато. Има падение. Падането, което остави прозореца без завеси отворен. Мухата изведнъж спира със завъртанията си тъдява. Няма я и когато снежният човек на двора се смалява до подобие на сладоледена купчинка. Самотата превръща рибката първо в реалист и чак след това и обяснява какво е да си мечтател. В реалността рибките се страхуват от котки без панички пълни с храна. Пеперудите обаче изобщо не се интересуват от котки, кучета и папагали. Снежни човеци не са виждали. Пчелите рядко общуват с пеперуди. Няма драма. Просто трудът краси достатъчно и кошерът никога не заобичва истински непремерената реч. Ако пък ви интересуват мравките. Те са на границата в търпеливостта към празноглавците. Имат си предостатъчно проблеми с кралици мрънкащи за убиващото сънищата им „зелено, твърдо и кръгло”.

Момичето се вкара в онази кофти игра с треволяка и иглите вероятно в нощите, може би и заради непознатия, с който жената се целуваше и натискаше понякога. В нея, в момичето, последната капка така и не замръзна. Зимата се тюхка. Закъсняла е с една- единствена крачка. Така и не успя да я върне назад, но я чу да казва на мъжа „ обикновен нещастник”. Тръшвенето на врата също се чува. Момичето завинаги оставя детството, боксовите ръкавици за тренировка и шала с ръчно изтъканите сцени от историята на непознато северно племе. В края на годината, обикновеният нещастник убива последната муха във своята Вселена с клюкарски вестник (спомен от жената), който после изгаря ведно с размазаното петно. Изсипва прахта в кутията. Жената е  минала преди ден, за час. Псувайки, тя рита снежния човек на излитане от света на мъжа, вероятно защото и той е човек, хлъзва се, пада и изпуска сака с дрехи, в който дрънчат няколкото буркана зелен грах. Забравя кутия с цигари и спомени в сивкави нюанси.

Историята започна със стих, както винаги започват хубавите истории, бутилка евтино вино, пластмасови чаши, котка и „обичам зелените вълни в очите ти”. Стените по онова време са пепелявосиви. Карибското море скоро ги залива.

Воден пистолет, малка кукла, приличаща на сексбогиня и кутия от цигари превърната в урна лежат до аквариума. Поетът и рибката дълго и мълчаливо се взират един в друг. Душата се предава първа. Тръгва си, преди крушката и куклата да пукнат звучно и окончателно, преди сладоледа на двора да добие кокичен вкус и преди ангелите превърнали се в дяволи да повлекат в дълбините на подсъзнателния ад подаряващият никому ненужни стихове мъж, ведно с всички минали и всички небъдещи подаръци и думи на поета.

Вратата неотваряна след този момент, скърцаща звуци само по спомен, поиска да е прозореца без завеса. Аквариумът пожела мръсните сълзи на олющения таван. Няма кой да изпълни техните желания.

Пеперудата, лутайки се  в пролетно безпокойство, опита с любопитство сладоледа с вкус на кокиче.