Пропускане към основното съдържание

Малки хапки снимки от миналото - Олеся Николова



Черно-белите фотографии имат някаква необяснима загадка и атмосфера, присъща само за тях. Винаги съм се чудела защо черно-бели снимки така силно ме хипнотизират? Работата е там, че когато погледнем черно-бяла снимка в нашето въображение, се включват механизмите на детайлно възприятие на изображението.
Линиите и детайлите се анализират от мозъка, като ги намалят в една картина. Същото се случва, когато гледаме ярък, цветен образ с много подробности. В този случай мозъкът ни полага усилия, за да можем логично да видим рамката.
Всеки знае, че черно-белите фотографии са се превърнали във вид визитна картичка за фото изкуство.
Благодарение на възстановените черно-бели изображения, ние имаме отлична възможност да се потопим в историческото минало. Известният румънски, военен фотограф Костика Аксинте (Costica Acsinte), след смъртта си през 1984 г., оставя цял архив от стари снимки.
Графичният дизайнер и ретушьор, австралийката Джейн Лонг решава да вдъхне живот на тези уникални снимки от войната. Тя вижда цвета отвъд черно-бялото. Поради тази причина, решава да ги оцвети. Резултатът е поразителен и вдъхновяващ.
За да вдъхне живот на тези произведения на изкуството на Джейн Лонг ѝ отнема малко време и работа с познатия на всички ни Photoshop. Проектът на обработените снимки се нарича "Да танцуваш с Костике". След войната в румънския град Слободжия, Костике Аксинте създава фото ателие. Оставя след себе си повече от 5 хиляди снимки.
През цялото това време снимките на фотографа се съхраняват в музей. Наскоро музейният персонал дигитализира цялата работа на Аксин и ги пусна в Интернет. Джей Лонг професионално се занимава с графичен дизайн и цифрова обработка на снимки. Тя вижда във фотографиите на Костике предизвикателство не само за уменията си, но и за душата си.
Резултатът е налице:
Но не само черно-белите фотографии я вдъхновяват, напоследък може да се видят изрисувани от нея статуи от 19 век.


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...
Публикуване на коментар
Прочетете още

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...
Публикуване на коментар
Прочетете още