Пропускане към основното съдържание

Малки хапки снимки от миналото - Олеся Николова



Черно-белите фотографии имат някаква необяснима загадка и атмосфера, присъща само за тях. Винаги съм се чудела защо черно-бели снимки така силно ме хипнотизират? Работата е там, че когато погледнем черно-бяла снимка в нашето въображение, се включват механизмите на детайлно възприятие на изображението.
Линиите и детайлите се анализират от мозъка, като ги намалят в една картина. Същото се случва, когато гледаме ярък, цветен образ с много подробности. В този случай мозъкът ни полага усилия, за да можем логично да видим рамката.
Всеки знае, че черно-белите фотографии са се превърнали във вид визитна картичка за фото изкуство.
Благодарение на възстановените черно-бели изображения, ние имаме отлична възможност да се потопим в историческото минало. Известният румънски, военен фотограф Костика Аксинте (Costica Acsinte), след смъртта си през 1984 г., оставя цял архив от стари снимки.
Графичният дизайнер и ретушьор, австралийката Джейн Лонг решава да вдъхне живот на тези уникални снимки от войната. Тя вижда цвета отвъд черно-бялото. Поради тази причина, решава да ги оцвети. Резултатът е поразителен и вдъхновяващ.
За да вдъхне живот на тези произведения на изкуството на Джейн Лонг ѝ отнема малко време и работа с познатия на всички ни Photoshop. Проектът на обработените снимки се нарича "Да танцуваш с Костике". След войната в румънския град Слободжия, Костике Аксинте създава фото ателие. Оставя след себе си повече от 5 хиляди снимки.
През цялото това време снимките на фотографа се съхраняват в музей. Наскоро музейният персонал дигитализира цялата работа на Аксин и ги пусна в Интернет. Джей Лонг професионално се занимава с графичен дизайн и цифрова обработка на снимки. Тя вижда във фотографиите на Костике предизвикателство не само за уменията си, но и за душата си.
Резултатът е налице:
Но не само черно-белите фотографии я вдъхновяват, напоследък може да се видят изрисувани от нея статуи от 19 век.


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Малки хапки океан от Бен Янг – Олеся Николова

Водната стихия е една от основните съставните части на Вселената и от незапомнени времена заема много важно място в живота на човека. Това се отразява в митопоетическата традиция, където световният океан се разглежда като начало, от който космоса, небето, земята и всичко останало тръгват. Океанът в литературата се представя като хаотично движещ се първичен характер, аморфна опасност, теглеща магия. Океанът е вълнувал не само почети и прозаици, но и много художници още от древни времена чак до наши дни. „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.             — К. Д. Фридрих. Сякаш, следвайки думите на Каспар Давид Фридрих, Бен Янг, пресъздава чрез езика на скулптурата, нежността на стъклото и бетона, невероятни истории за океана, вълните и самотата. Бен Янг е роден...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Кои сме ние?

Ива Спиридонова   е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански.   Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.   Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална П...
Публикуване на коментар
Прочетете още