Първият поет и първите стихотворения

Емилия Попова

Прието е да се смята, че най-древните авторски стихотворения в света са били написани още през далечния 23 - ти век преди нашата ера. Енхедуана /"повелителка, принадлежаща на Ану" или "висша жрица, принадлежаща на Ану"; Ану - небето, небесата, рая/ – така именно звучи името на онази първа поетеса, чиито творения са стигнали до настоящето. Предполага се, че по онова време тя е била жрица и акадска принцеса.

Творбите на първата поетеса са били открити сравнително наскоро, през 20-те години на миналия век от английски археолог. Неговата находка представлявала полупрозрачен диск, направен от алабастър. На едната страна на диска е съхранено изображението на жрицата, а на другата – клинопис.

Най-древните авторски съчинения в писмената история са „Химните към Инана“. Тези религиозни поеми са посветени на главното женско божество, богинята Инана. Третото съчинение на поетесата са храмови химни, в които се повествува за светилищата и боговете, които ги обитават. Творбите са забележителни с това, че са от името на автора, тоест от първо лице.

Учудващо е, че са се запазили немалко факти за самата Енхедуана. Например, известно е, че поетесата е била дъщеря на Саргон, който е бил първият управник на обединените северна и южна Месопотамии.

Самият акадски управник писал за себе си, че майка му била жрица. Тя скрила факта за раждането на сина си и решила да сложи новородения си син в тръстикова кошница и я пуснала по реката, която отнесла детето в Аки. Намерил я един селянин, който възпитал детето като свой син. Саргон пише, че се трудил в градината и богинята Ищар го наградила, като го дарила с кралски чин.

Всичко това станало известно в хода на археологическите разкопки в Ура. Именно през 1927 година хората са успели да видят не само клинопис, но и как е изглеждала самата поетеса. Благодарение на нея, освен имената на управниците в клинописите са започнали да се споменават и имената на жриците.

За превеждането на най-известния труд на Ендехуана, в който се възхвалява Инана, са били необходими немалко години. Напълно готов преводът бил едва през 1968 г.

Началото на химна представлява 65 линии от описания. Всички епитети са били внимателно подбрани от поетесата и са служили за охарактеризиране на богинята. След това в химна следва описание на битките на богинята, където самата богиня поетесата сравнява с щурмуваща птица, а младшите богове – с прилепи.

По-късно Енхедуана е била изгонена от най-големия храм на античността, който бил разрушен от метежник. Известно е също така, че метежникът дори се домогвал до жрицата.

Но поезията останала и до днес.