Пропускане към основното съдържание

Елица Джамбазова Рива с Pour Elisa




Скъпи приятели днес имаме честта да ви представим Елица Джамбазова Рива и нейния интригуващ проект „Pour Elisa“.
През 2019-та година Елица Джамбазова подготвя нов проект с работно заглавие "Pour Elisa". В него ще бъдат включени произведения, посветени на нея и други Елизи, Елици, Елиси и Елизабети като например "Für Elise" на Бетовен. Програмата ще бъде малко по-разчупена под формата на концерт. Ще включва поезия и други неща. По стара френска традиция накрая ще има коктейл. Премиерата е на 23.03.2019 в Céntre Phénix във Фрибург, Швейцария като ще може да очаквате и в други градове по света и в България.
До края на годината ако желаете можете да изпращате на Елица Джамбазова предложения за поеми и произведения написани от вас "За Елиза", които биха могли да бъдат включени в програмата. Това е мейл за контакт:
elitzariva@gmail.com
 
Ето как самата тя описва проекта: „Наблюдавам, че хората вече се стремят да правят така наречените "концептуални" проекти, а литературата е най-голямата ми страст след музиката. За това реших да обединя двете под общо заглавие "Pour Elisa" или "Für Elise". В идеята има игра на думи, защото самата аз се казвам Елица си имам три произведения за пиано, посветени на мен.
В момента търся литературните произведения, които да допълват музикалната програма. Например Lettre Pour Elise и така нататък.
Със сигурност в българския вариант на проекта ще е хубаво да имам хубави преводи на български или-защо не, произведения за Елица. Сещам се за " Два са бора ред по редом расли, а помежду им ела тънковита" например. В момента преговарям за дата в България и с удоволствие ще Ви държа в течение.“

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...
Публикуване на коментар
Прочетете още

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ВТОРА ЧАСТ Мъже писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Някои автори, освен основния си псевдоним, имали и много други – Волтер е имал над 160, а Ленин над 150. Понякога псевдонимът се присъединявал към фамилията /М.Е.Салтиков-Шчедрин/. Много от псевдонимите изместват истинската фамилия и стават постоянни авторски имена /Молиер, Стендал, Горки, Ленин/. Има и колективни псевдоними /Козма Прутков/. ДАНИЕЛ ДЕФО, английският писател и публицист, известен като автор на „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“, имал рождено име Даниел Фо. Де Фо била фамилията на предците на Даниел. Но през няколко поколения се изгубила приставката Де, родовата фамилия се преобразувала по английски образец и бившите Де Фо започнали да се наричат просто Фо. През 1695 г. начинаещият писател я връща на мястото й. Причина за това било, че искал да се укрие под чуждо име от властите заради участието си във въстание. И тогава Даниел Фо става Даниел Дефо, като всъщност тази фами...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...
Публикуване на коментар
Прочетете още