Пропускане към основното съдържание

Росен Георгиев Желязков / Поезия


За нас е удоволствие да ви представим още един български поет със своеобразен почерк и разпонаваем стил - Росен Георгиев Желязков
Росен Желязков е роден в гр. София на 30. 08 1971 г. Завършва гимназия в родния си град, възпитаник е на 15-та гимназия ,,Адам Мицкевич“.Висшето си образование завършва в УНИБИТ пред 2014 г. със специалност „Бакалавър в културно – историческото наследство”.
До момента Росен има издадени четири поетични книги - ,,Жълтата Пеперуда в сърцето ‘‘,2013 г.;  ,,Аз съм Пикасо“, 2014 г.; ,,Чист“, 2015 г. и ,,Преследвачът на Насрещния вятър“, изданена през 2018 г. Негови стихотворения са публикувани в списание „Пламък” и различни онлайн платформи. Въпреки че започва да пише в необичайно  късна възраст - на 40 години, той бива забелязан от големи имена в поезията, като Надежда Захариева, Георги Константинов и Калин Терзийски.
Открийте за себе си света на Росен Желязков в следващите му стихове: 

НАПРАВИ ГО

направи нещо с което да разтовариш мислите
подай ръка за усмивка
сълзите от вчера не носи
купи си нова лодка с мечти
скок от бъдещето днес
нещо с което светът ти да диша
изтегли червения конец на сърцето
да има животът ти утре

ОБИКНОВЕНИ ДНИ

не можеш да направиш много
да умреш един път
да се родиш два пъти
да следваш невъзможния си избор
обикновени дни като
запушалка от тапа за оцет 
преминаваш през тунела им
от другата страна е друг
който го повтаря
веднъж да ти се случи чудо си казваш
но си сляп
а те са много и нямат цветове
с които да ти се покажат
такива са обикновени
не растат от косите ти
но побеляват с тях
обикновено е всичко в тях 
а необикновеното е че ги имаш

***
В утрешния ден винаги има светлина.
Може да те срещне чудо,
не знаеш, но го има.
Голям е утрешния час,
винаги може да родиш
бъдещето си в него.


***
не съм виждал такава луна
вървя след нея и разхождам деня си
а нощта става и тръгва след мен
да търси място за съня си


КРАТКО

Господи,  не ми гаси свещта още
и не забравяй да ме обичаш,
просто така,
като свое дете.


***
животът вдига летвата според височината ти
не се навеждай само

***
да бъдеш мъртъв преди да умреш
най страшната смърт

***
не разбрах какво ми се случи
раждането ми е било леко 
но усложненията 
се оказаха 
в съдбата

***
ако я обичаш не говориш за нея
не разкриваш името й
таен си в тайната
не и се обясняваш в чувства
мразиш гласността
защото знаеш:
дяволът ще ти я вземе
любовта и нея


***
ти си писмо от недрата на вселената
което е лястовицата в сърцето ми
ти си цвят от дълбокия извор на живота
ти си крилото на неговата песен
ти си вик за любов
ти си джаз мелодия и танц
ти си приказката на детето
ти си броеницата на радостта 
даряваща усмивките на хората
това си

***
не мога да ти оставя моя живот
в твоя
не мога да ти подаря годините
за твоя сметка
не мога да плача с твоите сълзи
 да искам
да променя твоята съдба
губейки своята
не искам да бъдеш въже за
спасение с моя живот
така ще загубя и него
не мога да мечтая в залеза на
чужди граници
не мога
за това те оставям
за да имам път в живота си

***
последния ти ден с някой
е като смъртта
винаги остава в теб
издялан е от спомен
ти развърза този възел
отвори друг прозорец
мълчанието ти проговори


***
Сънувам, че брат ми е птица,
която лети из съня ми.
Може би това е прераждането.
Да се родиш в съня на човек, 
когото обичаш.

Коментари

Популярни публикации от този блог

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

трета част Български писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобъл...

Повестта "Алтъна" на Ивелина Радионова

Прекрасно е сред огромното количество български новоиздадени книги, да срещнеш нещо, което много напомня "Гераците". Нещо отвъд модерността, панаирите и словесните упражнения. Повестта "Алтъна" на  Ивелина Радионова  ( Ивелина Никова ).  Една история за забравения патриархат, за вечните ценности, за липсата на разделение между религии и обичаи, за паметта, рода, почитта, чистотата на душата и любовта.  Четейки, все ми се искаше историята да се разгърне още малко и още малко. Може би има потенциал да се превърне и в по-мащабен текст. А може би ярко пресъздадената народна мъдрост е достатъчна като послание. Не съм експерт, но почувствах тази история. Алтъна, Вълчицата, Родопа и ето тези думи, които ме докоснаха в личното ми качество на четящ човек:  "Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея...Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най-тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до коренит...

ПСЕВДОНИМИТЕ НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

ПЪРВА  ЧАСТ Жени  писатели Емилия Попова litcocktail.wordpress.com Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия  път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/. Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има с...