Представяме ви Димитрина Желязкова - Етина

„Родена съм под знака на Девата, през септември, преди 47 години.

Завършила съм Педагогика в ПУ „Паисий Хилендарски”. И Маркетинг – ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и ИИ на БАН – магистърска степен.  Допреди две години цифрите в живота ми бяха много повече от думите. Работила съм като управител на дистрибуционен център в „Национални дистрибутори”, управител на „АИКО”- Стара Загора и директор на „Аскент шоп” ЕООД.

От 2017г. смених сивотата на големия град с полята пред малка селска къща в Караново. Работя като учител в местното училище - НУ „Д-р Петър Берон”.

Имам няколко публикации във „ФАКЕЛ.БГ” и списание „Пламък” .

„На планета не случих” е дебютната ми книга, издадена от Мариана Тодорова - „Карина – М” с подкрепата на Министерство на културата.“

ПОНЕЖЕ НЕ ЗНАЯ

кой път да хвана,
стоя
и не тръгвам наникъде.
Така или иначе
поглъща ни края,
под стъпките
минало никне.
Понеже разбирам,
че всички посоки
съществуват
единствено в мене,
знам -
всичко дълбоко,
и всичко високо
са миг 
в настоящото време.
Понеже си мисля,
че аз съм средата,
която създава копнежа,
не спирам да късам
листата на мрака,
но корена как да прережа?
Понеже не стигам,
почти съм,
приличам
на всичките други човеци,
стоя и не тръгвам
и съвсем се събирам
в окото цъфтящо
на цвете.

 

ПОДАРЪК

Не разбирам
мислите на дъжда,
калния край на водата,
дошла от небето.
Влиза ми се в тишина,
но тишината е място заето.
Невъзможно е да се лети
в този засилен трафик.
Поне да паднат мъгли,
но мъглите не падат по график.
Искам да ти рисувам лицето
бавно, с разперени пръсти,
но си измъкнах сърцето
и ръцете ми вече са мръсни.

КОСА

Косите ти са тежки и разплискани,
събирам ги със шепи, най-дълбоките.
Измивам си лицето и помазан съм.
Неутолим. И силен. И жесток съм.
А жаждата ме гмурка във съня  ти
да се обвивам и да те обнема
от синьото око на твойто съмване
до черното око на забраненото.
Защото съм замаян и оплетен съм
и пулсът на вълните ти ме взема
се нося край изящните ти острови
и дишам ненаситно тъмно време.
Не се събуждай. И не ми отваряй
онази тайна. С нея ме заключвай.
Ще сляза от седлото си на странник
щом твоята душа на дом ме учи.
Как грапави са устните, ръцете ми
и думите, несвикнали на ласка
Когато спиш съм устремено нежен
и мразя светлината да те драска.

ЗАЗОРЯВАНЕ

Събуждаш се преди да се промъкнат
лъчите на прохождащото слънце
и топлите ти стъпала по пода
достигат до големия прозорец.
Сега, ако допреш ръка в стъклото
ще препарираш моите клепачи
и в тъмнината на една минута
ще мисля, че очите ми изсъхват.
Защото искам светло да те видя
и нямам време изгрева да чакам
изпращам любовта си да извика
душите на умрелите светулки.
Нали разбираш – с толкова фенери
ще има утро без да има слънце
и може би във теб един неверник
ще се усмихне и ще ме прегърне.

О, КОЛКО ХУБАВО,
че няма да изпитаме
онази страшна скука между хората,
които никога не се разделят
и не извличат удоволствие от фразите,
и точно в седем сядат да вечерят.
Те оправдават двете си завивки,
старателно опънати в постелята
с разумната наличност на удобство,
което най-накрая са намерили.
И обобщават общите си грижи,
но грижите не стават за лепило.
А любовта обича да се движи,
да сбира сили, да дарява милост.
О, колко хубаво, че няма да опитаме
вкуса на пепел в тази сива скука.
Но е стоманен блясъкът на утрото
само защото теб те няма тука.

БАЛАДА ЗА ДИВИТЕ КУЧЕТА

Съвършените се завръщат 
при своите Изключителни.
В душата ти дивите кучета
са с гени на победители.
Време е да ги отвържеш
и да ги пуснеш да скитат.
Те са със здрави зъби,
които не знаят молитва.
Нека да вият отвънка,
да изядат луната.
Живееш в изтъркана снимка
и стича се мрак по стъклата.
Нощта ти отнема пейзажа,
очите ти гледат навътре,
умът ти не ражда миражи
и пътя до тях не отъпква.
Със джобното ножче, с което
рисува сърца по дървото
изрязваш корите на раните,
а после изрязваш месото.
Отваряш и дивите кучета
със въздуха кървав привличаш.
Разделяш месото по равно
и щом те ядат те обичат.
А някъде Съвършените
със своите Изключителни
спят с оголени вени 
красиви, фини, чувствителни.
Погалваш ситите кучета,
измиваш внимателно ножа
и сънуваш в дълго сияние
новоизрастваща кожа.

ИМАНЕ

Имам една захаросана ябълка.
И една неузряла.
Имам една остра дума.
И една прималяла.
Имам белег на явно място.
Имам един невидим.
Имам шепот, който познавам.
И един непредвиден.
Имам ръка, която потъва.
И ръка, която отлита.
Имам навик да се доверявам.
И един подозрителен.
Имам един въздушен корен.
И друг под земята.
Мисля, че имам и два живота.
А е една тишината.

Етина прие предизвикателството да се срещнем и да си поговорим по още теми. Очаквайте ни скоро!